Правителството прие промените в Кодекса за застраховане
Обезпечителен фонд ще изплаща обезщетенията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, „Злополука“, „Заболяване” и всички видове застраховки „Живот“ при несъстоятелност на застрахователя. Подобни защитни схеми са въведени за гарантиране на депозитите в банките и на средствата, предоставени на инвестиционен посредник. Това е едно най-съществените предложения за промени в Кодекса за застраховането, които правителството прие.
С промените в нормативната уредба се въвеждат разпоредбите на директивата на ЕС за презастраховането. Ангажимент на държавите членки е да приведат законодателството си в съответствие с нейните изисквания до 10 декември 2007 г. Заедно с това се предлагат и промени, целящи да подобрят механизмите за защита на потребителите на застрахователни услуги.
Промените в кодекса предвиждат въвеждането на специална уредба за защита на длъжниците по кредити, които са сключили застраховка във връзка с получаването на кредита. Целта е да се спре практиката застрахователите или банките да прекратяват или да променят тези застраховки, без да уведомяват клиентите си. Измененията задължават кредитната институция, осигурила застраховката, своевременно да информира клиентите си за съдържанието и изменението на застрахователното правоотношение.
Предвижда се отпадане на възможността за регресни искове – т. нар. иск за възстановяване на обезщетение, от страна на застрахователи към водачи, които са причинили пътнотранспортно произшествие и имат полица „Гражданска отговорност“. В момента се е наложила практика, при която пострадалите при пътнотранспортното произшествие получават обезщетение от своя застраховател по „Автокаско“, а той, от своя страна, вместо да предяви иск към застрахователя по „Гражданска отговорност” за платеното по „Автокаско” обезщетение, го предявява към виновния водач. По този начин виновният водач бива ангажиран в дълго съдебно производство, което понякога завършва с осъждането му да възстанови голяма сума на застрахователя (платил обезщетение на другия водач), въпреки че той добросъвестно е сключил задължителната застраховка. Тази практика противоречи на принципите, свързани с въвеждането на задължителните застраховки и по същество обезсилва осигурените защитни механизми, които дава застраховката „Гражданска отговорност”. Предложението е да останат регресните искове само между застрахователите.
Друго предложение, свързано със задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, предвижда промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Целта е да се изключи възможността за предявяване на граждански иск към виновния водач по време на наказателния процес, когато той има сключена „Гражданска отговорност”. По този начин в наказателния процес няма да бъде определян размерът на обезщетението, а само ще се установява вината на шофьора при пътнотранспортното произшествие. Размерът на обезщетението ще се определя с граждански иск по ГПК, а пострадалите при пътнотранспортно произшествие ще могат да защитят интересите си безплатно. Предложението е да отпадне заплащането на държавна такса при такива искове. Така се изключва възможността да се води наказателен процес за обезщетението, в който застрахователят няма право да участва. В гражданския процес застрахователят може да участва на общо основание и съответно да бъде обвързан с размера на определеното обезщетение.
С предложените изменения се цели да се постигне цялостно решаване на проблемите, свързани със съдебната практика при пътнотранспортни произшествия, а именно гражданският иск да не бъде допускан за съвместно разглеждане в наказателния процес, а заинтересованите лица да имат възможност да заведат иск по гражданския съдопроизводствен ред и да привлекат застрахователя в процеса. Така ще се постигне ефектът на спиране на погасителната давност, както срещу застрахования, така и срещу неговия застраховател, а постановяването на решението ще бъде с участието на всички заинтересовани и ще бъде обвързващо за всички тях. Измененията са насочени към въвеждането на по-ефективна съдебна процедура за установяване размера на обезщетението по начин, който ще бъде най-справедлив, както за лицето, пострадало от пътнотранспортното произшествие, така и за виновния водач и за неговия застраховател.
С промените в Кодекса за застраховането се предлага прецизиране на обхвата на информацията, която се разглежда като застрахователна тайна. Според действащата дефиниция застрахователна тайна са практически всички сведения за дейността на застрахователя, включително и важна потребителска информация, която би следвало да бъде достояние на потребителите на застрахователни услуги.
Предложенията за промени в кодекса от страна на Комисията за финансов надзор бяха обявени преди около месец, но представители на застрахователния бранш негодуват срещу факта, че не им е беше дадена думата да кажат своето становище по тях. Надеждата им е депутатите да се вслушат в техните основателни претенции преди законодателните промени да бъдат гласувани в пленарна зала. На обсъждането днес Министерският съвет е приел точно това, което му е било предложено от надзорната комисия.