Правителството трябва да погаси 1.1 млрд. лв. вътрешен дълг през септември

Правителството трябва да погаси вътрешни облигационни задължения за 1.1 млрд. лв. през септември. Това показват данните от месечния бюлетин на Министерството на финансите (МФ) за състоянието на държавния дълг. Толкова голяма сума, възстановявана на местните институционални инвеститори в рамките на един месец, е имало единствено през декември 2014 г. Тогава правителството трябваше да върне 1.2 млрд. лв., които бяха взети лятото на същата година, за да бъде подкрепена ликвидно Първа инвестиционна банка (ПИБ). Средствата, необходими за плащането на предстоящите големи задължения, ще дойдат от фискалния резерв и от планирана нова вътрешна емисия за 300 млн. лв.

Справка в емисионния календар на МФ показва, че 99.9% от падежиращия през този месец вътрешен дълг са от две големи емисии облигации на стойност 300 и 782 млн. лв. Те бяха пласирани в края на 2014 г., за да успее правителството да покрие огромните плащания, струпали се в края на миналата година – рефинансиране на заема за ПИБ, непредвиден бюджетен дефицит от 1.5 млрд. лв., както и за покриването на 1.7 млрд. лв., необходими на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за изплащането на гарантираните депозити до 196 хил. лв. в КТБ.

Откъде са парите

За да покрие необходимите над 1.1 млрд. лв., правителството ще използва основно фискалния резерв. Данните към края на юли показват, че по сметки на БНБ има 10.7 млрд. лв. Другият източник на финансиране е 3-годишната емисия облигации на стойност 150 млн. лв., която беше пласирана на вътрешния пазар на 7 септември (понеделник). До края на месеца ще организира още два аукциона за други 150 млн. лв., които ще бъдат с падежи за 5 и 10 години.

През 2014 г. финансовото министерство ще разчита основно на външно финансиране и ще опита да разсрочи падежите на облигациите. В тази връзка през март бяха взети 3.1 млрд. евро от международните пазари. До края на годината е планирано да бъдат взети още около 600 млн. евро. Прогнозите на пазарните анализатори бяха, че това ще се случи още в началото на второто полугодие. Източник от Министерството на финансите обясни, че втората част от външния заем, предвиден за тази година, все още не е взет, тъй като има внесено в Конституционния съд (КС) искане срещу ратифицирането на договора с международни банки за посредничество при емитирането на външния държавен дълг до 16 млрд. лв. Решението няма как да повлияе на вече изтеглената част от парите, но ще има последици за останалата, която трябва да бъде взета за целия тригодишен период на договора.

Свиване на дълга

Данните на МФ за състоянието на държавния дълг показват, че към края на юли той намалява с около 100 млн. лв. до 12.2 млрд. евро. Като дял от брутния вътрешен продукт също намалява – до 28.4%, като делът на вътрешния държавен дълг е 10%, а на външния – 18.4% от БВП. Понижението се дължи най-вече на по-ниския вътрешен държавен дълг, който спада със 101.6 млн. евро за месец до 4.263 млрд. евро. Това е резултат от извършените през месеца погасявания. В същото време външният дълг нараства с 500 хил. евро. спрямо предходния месец до 7.893 млрд. евро, като повишението се дължи на валутнокурсови разлики, посочват от МФ в своя бюлетин.

В структурата на държавния дълг в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 35.1%, а външните – от 64.9%. Държавно гарантираният дълг през юли достига до 311.2 млн. евро, от които 25.3 млн. евро са вътрешните държавни гаранции, а съотношението държавно гарантиран дълг/БВП е в размер на 0.7%.