Правната страна на нещата

Винаги съм харесвал интелектуалната собственост като част от правото. Не съм сигурен какво точно ме привлича в нея, но особено харесвам начинът, по който правото се опитва да се нагажда към нея с остарели и твърде неприложими понятия. Да вземем самото й име. “Интелектуална собственост” предполага, че си собственик на нещо нематериално, например на един роман. Всъщност звучи логично – ти създаваш произведението и следователно си негов собственик. Както като създадеш например някой предмет, да кажем стол. Работата е там, че когато някой вземе твоя стол, ти вече не можеш да го ползваш. Не така е с произведението. Ако някой го вземете от теб, вие и двамата ще имат екземпляр от него. Законодателите опитват да нагодят авторските отношения към правото, вместо да стане обратното и това довежда до много проблеми, особено в интернет. Всъщност е изключително трудно да ненарушаваш чуждите авторски права online– да не сваляш и разпространяваш песни, картинки, клипчета, да не публикуваш чужди произведения на своя уебсайт и т.н.

Авторското правовсъщност е много широко понятие. То включва в себе си редица малки права като правото да разпространяваш произведението, да го продаваш, изменяш, превеждаш, записваш, да бъдеш посочван като автор и разни други права. Много автори далеч не държат на всичко това. Ако аз кача някоя снимка в Интернет, не искам задължително да печеля пари от нея. Съгласен съм всеки да я разпространява свободно. От друга страна не искам пък и напълно да се отказвам от правата си. Ще ми се, когатонякой споделя снимката ми, поне да казва, че аз съм я заснел. В случай че реша да използвам традиционните правни средства, трябва с всеки да сключвам договор за отстъпване на авторско право, което със сигурност не ме устройва. Най-малкото не си заслужава. За щастие решение има и то се казва публични лицензи в интернет.

Creative Commons

Creative Commons е организация, която се ръководи от Уорънс Лесих – един от най-видните специалист в областта на правото в интернет. Организцията създаваизключително прости публичнилицензи, които гарантират сигурни отношения между носителите на авторските права и ползвателите на произведения. Също като в Advokatami.bg потребителят отговаря на някои съвсем прости въпроси, за да конкретизира желанието си – разрешава ли произведението му да се променя, може ли произведението да се използва за търговски цели и други. След като отговори на въпросите, той получава един от лицензите на Creative Commons както и изображение, което да използва, за да показва, че съответното произведение може да се използва с този лиценз. Когато някой потребител види лиценза, той веднага с прости думи разбира, какво може и какво не може да прави. Всичко това без изобщо авторът и потребителят да влизат в контакт.

Разбира се, зад простите думи стои и съответния юридически текст на лиценза. Той описва ясно и точно по законосъобразен начин правните рамки на отношението между двете страни. Този текст обаче е преведен на достъпен език, който съпътства лиценза. Така едновременно договорът е правно издържан и разбираем за всеки.

Creative Commons могат да се използват за почти всички – музика, литература, филми, изображения. Това, за което не са напълно подходящи е софтуерът, но там има друго решение.

GNU GPL

Може да звучи странно, дори глупаво, но от правна гледна точка софтуерът е литературно произведение. Това е така, тъй като законът го третира единствено като код – source code или object code, върху който има авторски права. За всеки е ясно, че това е една голяма глупост, която няма как да доведе до добър резултат, тъй като ценното на компютърните програми е тяхната функционалност, а не кодът, който позволява изпълнението на същата. За щастие и тук са се намерили хора, които да предложат свой вариант за по-лесното легализиране на софтуера.

GPL (General Public License) e специаленлицензза ползване на софтуер, който е разработен от Фондацията за свободен софтуер (Free software foundation). Тази организация промотира идеите, че, за да се развиват, технологиите трябва да бъдат достъпни за всеки. Под достъпни се има предвид не използването им, а възможността за разучаването и подобряването им. В тази връзка и софтуерът, който се публикува с GPL лиценз. Този лиценз дава правото софтуерът да се разпространява и видоизменя под условие, че новият код също бъде публикуван със същия лиценз.

Често софтуерът, който се разпространява под General Public License, се нарича open source, макар това да не е съвсем точно. Free software foundation, както Creative Commons, предоставя различни лицензи, които да отговорят на различните желания на създателите на софтуера.

Без значение, дали лицензите на Creative Commons и GNU GPL са подходящи за мен или за вас, не може да се отрече, че те имат своите достойнства. Най-голямата полза от тях, поне според мен, е, че тези две организации показват, че всъщност не е толкова трудно правото да се прилага и в интернет. Необходимо е просто малко мислене “out of the box” и желание нещата да се случат. Силно се надявам, че този подход в скоро време ще бъде възприет и от хората, от които най-много зависи развитието на законите ни.