Преглед на икономическата тема в пресата

Министър Дянков иска по-рисково управление на фискалния резерв“, съобщава от първата си страница „Сега“
В стремежа си да осигури нови източници на приходи в бюджета финансовият министър Симеон Дянков лансира все по-спорни идеи. Правителството смята да извади част от фискалния резерв, който в момента е малко под 8 млрд. лв., от БНБ и да го вложи в частни търговски банки, заяви вчера финансовият министър Симеон Дянков.
Той не уточни дали става въпрос за банки в България, или в чужбина, нито на какви критерии трябва да отговарят те. Икономистите реагираха много резервирано на идеята, защото смятат, че рискът е по-голям от ползите, които евентуално ще се извлекат.
„Нашият фискален резерв в момента стои на много ниски лихви – средно около 0.3% в БНБ. Ако част от него е отишла като депозити досега, той е щял да се удвои. За десет години ние не сме спечелили няколко милиарда от негъвкавото използване на резерва“, заяви Симеон Дянков по време на дискусия, организирана от института „Отворено общество“. Според него, ако част от парите се сложи в депозити в търговски банки, ще се получи поне 6% лихва, а това е сума, която може да „закърпи дупката“ в здравеопазването. Дянков подчерта, че законът позволява резервът да се използва за доходност, като изрично подчерта, че не става въпрос за харчене. „Всяка бюджетна година се определя под какво ниво не може да възлиза сумата във фискалния резерв. В предишния бюджет това е 6.3 млрд.лв.“, посочи Дянков. Това означава, че финансовото министерство иска да управлява по-активно около 2 млрд. лв.
Фискалният резерв към края на август е 7.7 млрд. лв. В него се трупат постъпленията от приватизация, излишъците от хазната, като средствата могат да се ползват за изплащане на външния дълг, за покриване на дефицита в бюджета и т. н. Фискалният резерв е допълнителна гаранция за стабилността на валутния борд и курса на лева. Той е част от валутните резерви на страната в БНБ, които крепят борда.
По последни данни те възлизат на 23.8 млрд. лв. Доходността, която донесоха те през миналата година, бе рекордно висока – 4.67%, или около 700 млн. лв.

„Над 200 хил. души са останали без работа през 2009 г.“,- информира от първата си страница „Дневник“
Близо 219 хил. души са били съкратени заради кризата от началото на годината, съобщи зам.-министърът на труда Красимир Попов по време на дискусия за реформите в страните – членки на Европейския съюз, в понеделник. Други над 100 хиляди ще останат без работа в следващите 12 месеца, прогнозират работодатели и синдикати.
В бюрата по труда към момента са регистрирани още около 80 хил. души, които стоят без работа повече от година, показват данните на Агенцията по заетостта. От януари до края на септември средното равнище на официалната безработица е нараснало от 6.5% до 8.03%, което е рекордно ниво за последните 15 месеца.
Според представители на бизнеса и синдикатите обаче досегашното плавно нарастване на безработицата не е успокоително. Те смятат, че сривът на пазара на труда предстои през пролетта на 2010 г., т.е. след по-малко от шест месеца, когато безработицата ще достигне двуцифрени измерения.
Очакванията им са, че тогава предприятията ще преминат към по-мащабни съкращения, тъй като ще са изчерпали ресурсите си да съхраняват кадрите сред продължаващ спад в производството и обема на продажбите.

„Брюксел ни оцени „задоволително“ за мерките по еврофондовете“,-пише на първата си страница „Класа“
В рамките на юли 2008 – юли 2009 г. България подсили административния си капацитет, мониторинга и приложи съответни мерки за подобряване на управлението и контрола на фондовете от ЕС. Това се казва в анекс на Европейската комисия (ЕК) за напредъка по усвояването на еврофондовете, който се очаква да бъде огласен. През юли 2008 г. Европарламентът задължи ЕК да направи такъв доклад за България и Румъния, който да отчете дали страните са спазили препоръките на ЕК от юли 2008 до юли 2009 г. Тогава Брюксел излезе с разгромяващ документ, въз основа на който ни бяха спрени парите по три програми – ИСПА, САПАРД и ФАР.

„Точат картите ни в мола и интернет“, предупреждава „Стандарт“
Внимавайте да не ви източат картата, докато пазарувате в големите търговски центрове или в интернет магазините. Това алармира МВР след публикация на „Стандарт“ за зачестилите измами с пластмасовите портмонета. Само за година милиони левове са изтеглени от бандитите.
Все по-често хакерите залагат своите капани в моловете, където има най-голям наплив от платежоспособни клиенти. Скиминг устройствата се монтират в банкоматите и докато теглите пари за палто или ботушки, бдителни бандити свалят данните от картата ви и вече я източват.
Сигнали за подобни случаи вече има от стотици ужилени граждани, твърдят от полицията.
Голям риск крие и пазаруването в интернет, където апашите разчитат на няколко изпипани номера. Сред най-наглите варианти за ужилване е чрез компютърна програма да се разпращат мейли, които ви подканят да изпратите потребителското си име и парола. Най-често електронният адрес е много близък до този на истинския подател и измамниците разчитат на това, че не сте достатъчно бдителни.
„МФ оряза парите на здравната каса с 200 млн. лв.“, информира „Сега“

Сериозно намаление на парите на здравната каса за 2010 г. предвижда законът за бюджета на НЗОК, определен от министерството на финансите. От създаването на касата досега не е имало година, в която бюджетът да е по-нисък от предходната.
Разходите на НЗОК за лечение догодина ще са 1.56 млрд. лв. Отделно по закон касата ще разполага и с ежегодния оперативен резерв, който през 2010 г. ще е 250 млн. лв. За тази година обаче НЗОК ще плати за прегледи, лечение в болница, изследвания и медикаменти малко над 2 млрд. лв., т.е. за 2010 г. парите са орязани с 200 млн. лв. Причината е икономическата криза и очакванията на министерството на финансите за по-ниски приходи както от вноски, така и от данъци, с които пък държавата покрива здравните осигуровки на децата, пенсионерите и социално слабите.
Въпреки намалението на бюджета касата засега не предвижда да намалява цените на медицинските услуги. „Ще засилим контрола, надяваме се и при преговорите с лекарския съюз да се договорим да се елиминират неефективните дейности“, обясниха от касата. Ежегодно касата е на ръба на дефицита, тъй като по закон е длъжна да сключва договори с всички изпълнители на медицинска помощ, а болници се откриват постоянно. Отделно отчетените хоспитализации растат. Затова и НЗОК слага лимити за лечение. По тази причина не е ясно дали с намален бюджет през 2010 г. няма да стигне до дефицит още през лятото.
„Загубите от „Гражданска отговорност“ вече заплашват стабилността на компаниите“, съобщава „Дневник“, като се позовава на застрахователи
Продължаващите загуби по задължителната автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) вече заплашват финансовата стабилност на компаниите. Това предупредиха застрахователи пред „Дневник“ по повод данни на Комисията за финансов надзор, че към края на август отрицателният резултат общо за целия бранш по задължителната полица надминава 30 млн. лв. Миналата седмица представители на надзора и компаниите са обсъдили пазара на ГО и мерките, които могат да се вземат за намаляването на загубите. Според застрахователите единственият начин е увеличаването на цените. Силната конкуренция обаче прави невъзможно по-сериозното им повишение. Проблем обаче е, че в същото време размерът на обезщетенията расте много по-бързо, отколкото тарифите по застраховката.

„Семейният бизнес създава 60% от брутния продукт в Европа“, съобщава „Монитор“
Повече от 60 на сто от брутния вътрешен продукт на страните от Европейския съюз се създава в семейни компании. В същото време между 50 и 75 на сто от всички работни места в общността са във фамилния бизнес. Това съобщи за в. „Монитор“ главният секретар на Европейската група на фамилните предприятия Хесус Касадо, който взе участие в годишната среща на Сдружение на фамилния бизнес – България. Семейните компании са по-слабо уязвими във времена на икономическа криза, защото собствениците имат по-висока мотивация за запазване на активите си в сравнение с назначените мениджъри. Освен това фамилните компании стават все по-предпочитани работодатели, понеже служителите чувстват голяма сигурност, когато знаят за кого точно работят, сподели той.
„България е първата страна от Източна Европа, която стана член на FBN (Family Business Network). В асоциацията са представени всички сфери на икономиката, производството, строителството, недвижимите имоти и услугите“, обяви Христо Илиев, председател на Сдружение на фамилния бизнес – България. Предстои да се направи изследване, което да покаже каква част от българския бизнес е семеен.
Проучване на Gullup Europe, направено по поръчка на FBN Internacional, сочи, че семейният бизнес има най-голям дял в икономиката на Финландия – 91 на сто, а най-нисък – в Холандия. Най-голям дял от шведския фамилен бизнес имат отраслите земеделие, лов и риболов, за разлика от останалите страни в общността. В повечето държави над 40% от всички семейни компании се занимават с производство, строителство или търговия на едро и дребно – едни от най-силно засегнатите от кризата сектори на икономиката.

Изготвил прегледа:
Венелин Йорданов – ИП „Популярна каса95“