Преглед на печата

Според национално представително проучване на НЦИОМ 33% смятат, че материалното им положение се е влошило. Подобно мнение е характерно предимно за хората на възраст между 40 и 49 години, за нискообразованите, за бедните и за ромите. 43% от интервюираните преценяват, че през 2011 г. са живели също толкова лошо, както и преди. Едва една четвърт от пълнолетните българи възприемат изминалата година като по-скоро успешна за тях. 21% от анкетираните и преди година, и сега са материално обезпечени, а 3% дори твърдят, че през 2011 г. са се замогнали.
„Съдебната власт с 13-а заплата“, пише на първа страница „Труд“. Заплатата вече е раздадена. Магистратите са се разбързали с бонусите още в началото на декември, защото, ако свърши годината, парите им ще се върнат в общия държавен бюджет и раздаването на премии ще зависи от финансовия министър Симеон Дянков. Преди две години той отказа да даде бонуси на съдиите и прокурорите. Разрази се скандал, а магистратите го заплашиха със съд.
Пациентите няма да висят с часове на опашки пред лекарския кабинет. Изискването за уважение към времето на болния българин ще залегне в подготвяния нов Закон за правата и задълженията на пациента. Това съобщи пред „Труд“ Десислава Атанасова, председател на парламентарната комисия по здравеопазване. Предвижда се да има здравен омбудсман, към когото да се обръщат пострадали от лечението българи. С проектозакона ще се създаде и новият независим орган за разследване и наказание на лекарските грешки.
Сега
Покорната рая чака добрини от султана, коментира „Сега“. Когато тракторите тръгнаха към София, бюджетният бос Симеон Дянков няколко пъти каза, че ще вземе парите на протестиращите и ще ги даде на кротките животновъди. Това беше не просто шантаж, а обида към всички, които се прехранват с труд, не с целуване на височайшата десница. Но сработи. Земеделците се настроиха един срещу друг, мачканите довчера взеха че написаха декларация в подкрепа на властта. Ами ако утре се наложи да целуват не ръце, а и крака? Вярват ли на това правителство, след като то откровено излъга предизборно зърнопроизводителите? ГЕРБ насъска не само съсловията. Раздели хората на бедни и богати, на тарикати и балами, на загрижени за бъдещето на България и лапачи. Същата тактика бе приложена и в БДЖ. Там стачкуващите бяха разделени на съвестни и безотговорни. И в голяма степен елементарната пропаганда успя. ГЕРБ и Бойко Борисов не бива да бъдат мислени, тяхната цел бе да разпръснат протестите и е на път да се случи. Изводите са за земеделците. За обществото въобще, тъй като надцакващата се сервилност е всеобща черта.
Монитор
За добрите и лошите ученици, коментира „Монитор“. Авторът припомня, че някои европейски държави усвоиха колосални за мащабите им европейски финансови средства, които днес нито искат, нито могат да върнат. Сега за тези страни от ЕС, тези отпуснати средства ще им ги опростят наполовина. Същевременно държавите, които не са спазвали елементарна финансова дисциплина, нарушавали са финансовите критерии от Маастрихт и даже са лъгали във финансовите отчети пред Европейската комисия, сега ще бъдат наградени. Добрите няма да получат нищо. Макроикономическите показатели на България не са просто добри, те са отлични. Нещо повече, по тези показатели България е сред първите три държави членки на Европейския съюз. С по-лоши показатели от България са не само закъсалите държави от Южна Европа, но и водещи европейски икономики, включително германската. По тези показатели България е сред тримата отличници на Европа. Но това е постигнато с цената на безпрецедентни лишения от страна на българския народ. През последните години България беше примерен клиент на европейския финансов ресторант: българите ядоха и пиха толкова, колкото изработиха. И днес почти нищо на никого не дължат. Но пък все повече българи се питат дали всичко това си е струвало усилията?
Стандарт
Повече Европа значи по-малко Брюксел, коментира в „Стандарт“ Борислав Цеков от Института за модерна политика. Финансовата криза разтресе не само икономиката, но и самата политическа конструкция на Европейския съюз. В политически план кризата нанесе силен удар по големия европейски проект. Ако планираните промени задълбочат вътрешното разделение в ЕС, идеята за единна Европа ще се трансформира в две Европи и един слаб съюз. За да не се случи това, наред с натиска за реформи на националните правителства кризата трябва да отпуши и воля за реформи, повече прозрачност и отчетност на самите европейски институции. Европа се нуждае от дебюрократизация. Коланът трябва да затегнат първо еврочиновниците. Кризата трябва да реже не само от администрацията в отделните държави, но и от европейската. Бъдещото на ЕС зависи от способността на съюза да се децентрализира и демократизира, а не от съсредоточаването на все повече власт и бюрокрация в Европейската комисия. Въобще, повече Европа означава по-малко Брюксел.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *