Преодоляна ли е кризата в Еврозоната?

Политическите лидери в Еврозоната обявиха кризата на еврото за преодоляна. Дали обаче това е действително така? Не са малко критичните гласове, които оспорват твърдението на политиците и аргументират своето мнение с това, че нито една от причините за възникване на кризата на еврото не е премахната. С това те подновяват дискусията за бъдещето на общата европейска валута.

Политиците, утвърждаващи края на кризата на еврото привеждат следните аргументи: силата на еврото по отношение на щатския долар, рязкото намаляване на лихвите по държавните облигации на страните от периферията на европейския континент, подобряванетно на конюнктурата, нарастващото доверие на инвеститорите, развитието на борсовите индекси. Прави се изводът, че кризата е окончателно предоляна.

Не са малко обаче тези, които смятат този извод за прибързан и преувеличен. Според тях, настъпилото спокойствие е само привидно и заблуждаващо. Критиците аргументират, че нищо не се е променило с изключително високата задлъжнялост на държавите, домакинствата и фирмите, която при очаквания слаб икономически растеж през следващите години дори може да нараства или в най-добрия случай да остане непроменена. Банките и водещите фирми бяха спасени с бюджетни средства, което от своя страна доведе до рязко нарастване на държавния дълг. Въпреки това през последните месеци се наблюдава нарастване на относителния дял на държавните облигации в инвестиционните портфейли на банките. При едно повишаване на лихвеното ниво това може да предизвика нови проблеми за редица банки. Европа ще остане в омагьосания кръг на висок държавен дълг и слаб икономически растеж. Тенденцията на влошаване на кредитния рейтинг на страните от Еврозоната е само потвърждение на този извод. Брутният вътрешен продукт на Еврозоната през 2013 г. е с 3% по-нисък от този за 2007 г., годината преди началото на глобалната финансова криза.

Социалните разходи за стабилизирането на Еврозоната са огромни. 19 милиона са безработни или всеки осми работоспособен е безработен. Готовността за солидарност със страните, най-силно засегнати от кризата, започва да се маргинализира. Единна и обединена Европа започва да се разглежда от широките слоеве на населението все повече като проект на политическия елит. Антиевропейските настроения не могат повече да бъдат игнорирани.

Скептицизмът по отношение на кризата в Еврозоната се поддържа и от противоречивите оценки и изводи, които се правят. Един нагледен пример е разминаването в оценката, която Международният валутен фонд дава за състоянието на гръцката икономика и тази, която дава реномираният гръцки професор Yanis Varoufakis, преподаващ в Атинския и Тексаския университети. Докато МВФ дава положителна оценка за първичния бюджетен излишък и го привежда като доказателство за оздравяване на гръцката икономика, Yanis Varoufakis изтъква продължаващото свиване на гръцката икономика, спада в номиналния БВП и ускоряването на този спад, намаляването на индустриалното производство, негативните неттоинвестиции, високата безработица /1,3 млн. от трудоспособното население от 3 млн./, факта, че само 10% от безработните получават пособия за безработни и че фирмите, доставцичи на държавата чакат вече 24 месеца да получат дължимите им суми. Това, че политиката на бюджетни икономии е довела до свиване на разходите за здравеопазване до 6% от БВП и до значително прехвърляне на разходите населението, е причина не само за влошаване на системата на здравеопазването, но е подпокало в значителна степен доверието както в собствените политици, така и към всички чуждестранни политици, въвлечени в решаването на „гръцката” криза.

Томас Тилман