Преходът свърши, кризата също. Сега започва трудното

Светозар ГЛЕДАЧЕВ, финансов анализатор

Премиерът Орешарски каза, че през 2014 година България ще излезе от 5-годишната рецесия. Дали е прав? А вие вярвате ли му? А дано, ама надали. Има огромна разлика между добилото гражданство напоследък значение на термина “оправям” и икономическото. След 1992 година икономически България е била в две кризи: през 1997 г. и през 2009 г. През 1997 г. спадът беше 9.9 %, а през 2009 година – 5.5 %. Според ЕС криза има, когато две последователни тримесечия намалява БВП. И ние имаме такова намаление само в споменатите години. През другото време регистрираме ръст на икономиката. Според хората обаче ние сме в криза вече 23-24 години. Защо? Преди 1989 г. се смяташе, че единствената пречка пред това да сме богати и щастливи е Тодор Живков и номенклатурата. Ето, ние сме умни, образовани, инициативни и като си разгърнем потенциала, ще достигнем мечтите си. Тодор Живков падна, а всички ние се завъртяхме в един нескончаем преход, довел до загуба на илюзиите. Наистина преходът икономически ще свърши някъде тук, около 2014 година, защото кризи в страната не се очертават в скоро време. Тоест икономиката няма да има отрицателен ръст в следващите поне 4-5 години.

Никой обаче преди години не си даваше ясна сметка, че икономическата база на страната ни е изостанала десетилетия от развитите страни, а от водещите – със столетия. Да имаш работа е едно, а да имаш пазари – друго. Казано просто, няма кой да купи неконкурентна и морално стара продукция. Преди в СИВ бяха задължени, но и ние бяхме задължени да купуваме руски, а не германски автомобили, а сега пазар ни стана целия свят. И се видя, че “царят е гол”. Ние можем и искаме да купуваме най-доброто, но светът не оцени българското като най-добро. А светът иска да купува най-доброто! Настройването на механизмите на световните пазари, подмяна на базата, а това значи и на собствеността, тече вече 23 години. Това си е български феномен, защото другите страни от СИВ, с изключение на Русия, го приключиха отдавна. При това настройване на нашата по световната икономика се разслои обществото, появиха се законно и незаконно забогатели, появи се безработица и други съпътстващи явления. Както положителни, така и отрицателни. Почти не остана щастлив човек в страната, защото по този път много “друсаше”, болеше и никой не беше готов за такива промени (освен ДС). Затова народът казва, че сме 23 години в криза, защото макар и по-богати, станахме по-нещастни, защото сме по-несигурни за бъдещето си.

Несигурността поражда страх. Страхът не се преодолява с пари. Богатите също се страхуват. Да обеднееш в България е лесно. Колкото повече имаш, толкова повече те е страх и толкова повече “доброжелатели” мислят как да те разделят с парите ти, като се почне с държавен “рекет”, олигархически натиск и партийна принуда. Те са по-страшни от бандитите. Българският предприемач се бори с всички тях, за да оцелее, а в развитите страни той се бори само с пазара, за да се развива. За този дълъг период от икономическа гледна точка имахме само две кризи, както споменах – 1997 г. и 2009 година. Още през 2010 г. имахме ръст и така всяка следваща година, та до днес. Но въпреки това, предкризисните нива (2008 г.) на БВП по постоянни цени и производство не са се възстановили, т.е. консумираме и живеем по- зле отпреди шест години. Така е, защото ръстът беше много слаб, около и под 1 %. За 2013 г. досега е 0.7 %. За това, че нямаме по- висок ръст както в други страни, са виновни три правителства – Станишевото, което казваше, че криза няма, Бойковото и Орешарското. Каквото и да се случи, а то ще се случи (ще падне правителството и ще имаме политическа нестабилност), то България ще надхвърли предкризисните си нива през 2014 година. Ръстът ще е поне 1.5 %-1.7 %, а през 2015 г. – 2.5 %. Това прогнозират международните агенции, и то отпреди 3 години. Ще имаме вече по-осезаем ръст, защото сме в ЕС и над 60 % от износа ни е за там, както и над 80 % от инвестициите у нас са от тях. Те излизат от рецесията, а с това и ние, окончателно. Нека песимистите, които смятат, че нямаме полза от ЕС, да поразсъждават върху това. А също и защо в Украйна се бият, за да ги асоциират в ЕС, и не искат “братската” прегръдка на Русия. Помислете и върху въпроса: Ако не бяхме в ЕС, при тази политическа криза в България, какво щеше да стане? Вижте в Русия – връщане към тоталитаризма, а ние, понеже винаги се престараваме каквото и да правим, то щеше да бъде много по-страшно. И сега искат да ни управляват като “феодални селяни” и по-лошото е, че вече имат силата и възможностите да го правят както и когато си поискат. Тяхна е политическата система, а с това и държавата. Тях от нищо не ги е страх, само от Европа. Техните интереси сега ги постигат с политически театър, манипулации на избори, купуване и създаване на партии, но поне не действат пряко, а иначе щяха да го постигнат с МВР, жандармерия, палки и затвори. Виж Беларус, Русия и много бивши съветски републики – 54 % от руснаците искат да напуснат страната си по политически причини. Те имат пари, но нямат свобода! И второ, ако не бяхме в ЕС, нямаше да може да си представите какво е икономическо дъно. Просто щяхме да сме го достигнали и сегашното състояние на икономиката щеше да ни изглежда недостижимо високо.

Най-голямата пропаст обаче е финансовата. В нея можеш да падаш цял живот. Само ЕС ни държи да не скочим в нея. А политици и олигарси просто щяха да ни бутнат, за свой кеф и печалба. Монополът няма родина. Парите не миришат! Най-добре се заплаща продажбата на националните интереси. Това постоянно сме го правили, откакто сме свободна държава. Но тогава: била ли е някога свободна България? Не си свободен, когато не можеш да избираш. Сега можеш повече!

Познати са три типа икономически цикъла – голям (около 100 години, криза на Кондратиев), среден и кратък. Та големият преход от 23 години, макар и трудно, завърши. Както и малкият бизнес цикъл – 2008-2013 г. Сега започва работата, конкуренцията да повишим производителността на труда над средното за ЕС и света. Богат вече няма да се става бързо или за един ден, разбира се, ако не ти помогне държавата, партията или мафията. Почва бавното катерене по стълбицата на живота, развитието, забогатяването и шансът да догонваме по-развитите. Това, за което мечтаехме през 1989 г. Някои не го дочакаха, други се обезкуражиха, трети се отказаха. Тогава изглеждаше близко, а сега – невъзможно далеч.