Прибалтийската тройка показа как се пие горчиво лекарство

Moody’s повиши перспективите за рейтинга на литовския дълг наскоро, но това не значи нищо за хора като Лияндра Гарниене. В тесния едностаен апартамент във Вилнюс майката на четири деца, която е била продавачка в доскоро най-бързо растящата европейска икономика, си спомня как се разплакала от отчаяние, когато за пръв път отишла да вземе пакета с храна, отпуснат като помощ за семейството й. Децата й са на възраст между 2 и 13 години. “Не можех да кажа нищо. Разплаках се. Но те ме разбраха, спомня си 32-годишната Гарниене. Не ме беше срам, а ми беше много мъчно, че не мога да печеля достатъчно сама, за да купя храна на децата си, а трябва да моля да ми дадат.” Докато финансовите пазари изпадат в паника от рисковете, на които е изложено еврото заради хлабавата политика на правителствата в Южна Европа, северните прибалтийски страни вече живеят в условията на затегнати фискални условия. Най-тежката рецесия в Европа Именно Прибалтийският регион даде пример как заради пасивното и отстъпчиво население лекът на строгите ограничения няма ефект. Според икономистите най-лошото за Прибалтика може и да е към края, но човешките жертви са огромни – безработицата в Латвия е най-високата в ЕС – 22,8% през декември 2009 г. Естония е трета след Испания, а Литва е на четвърто място. Дори и да предстои някакво възстановяване, то ще трябва да е много сериозно, за да могат да изплуват хора като Гарниене или Валентина Панкова от Латвия. Тя работи в пералнята на дом за стари хора близо до столицата Рига. Панкова изкарва само 100 лата на месец (малко над $200) по правителствена схема за помощ на безработните. Латвия постави световен рекорд, когато икономиката й се сви с над 24% само за две години – по-рязко свиване дори от това на Америка по време на Голямата депресия според американския анализатор Марк Вайсброт от вашингтонския Център за икономически и политически изследвания. В анализ на политическия отговор на икономическата ситуация в Латвия, описана като „брутално жестока, като от 1XIX век“ в рубрика на „Гардиън“ от миналия месец, той твърди, че латвийците страдат под политически натиск от други европейски правителства, които искат на всяка цена да подсилят собствените си банки. Според него това е причина за решението на прибалтийците да съкратят разходите, вместо да девалвират валутите и да захранят ръста. “Девалвацията в Латвия би дала пример на Литва, Естония и България. Така ще се увеличат просрочията по лошите заеми, които банките са раздали в годините на балоните”, пише той. До момента гражданите на държавите от бившия Съветски съюз бяха прекалено търпеливи, като изключим мимолетния протест в Латвия през януари 2009 г. Много прибалтийци емигрират в търсене на работа или просто чакат да остареят вкъщи, затова оставащите си спомнят дните на Съветския съюз, когато са се редяли на опашка за какво ли не. “Добре че в много магазини има най-различни отстъпки, казва 54-годишната Панкова. Можеш да избираш по-евтини неща.” Ситуацията се стабилизира На 4 февруари Moody’s заяви, че рискът от сваляне на BBB рейтинга на Литва вече не е толкова голям, като се позова на строгите бюджетни мерки от началото на кризата. “Обратният завой дойде по-бързо, отколкото някой се е осмелявал да си мечтае, коментира главният икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Ерик Бергльоф пред шведския вестник „Дагенс Индустри“, по отношение на прибалтийските републики и Източна Европа. На балтийските държави им предстои трудна задача със значителни рискове. Но ситуацията се стабилизира.” Въпреки кризата Естония е на път да приеме еврото през 2011 г. благодарение на консервативната фискална политика. А Литва дори предвижда икономически растеж през 2010 г. Правителствата в региона, който по време на бума напомпа ръста си до двуцифрени стойности чрез евтини кредити от скандинавските банки, може тепърва да се затруднят със стратегиите за възпрепятстване обедняването на населението. “Нямаше да оцелеем физически без хранителните помощи”, посочва Гарниене пакетите, които взема от католическата благотворителна организация Caritas. Съпругът й Сигитас е загубил работата си като строителен работник, когато пазарът на недвижими имоти се е сринал. Семейството получава общо 2000 лита ($835) на месец, което е около една трета от онова, което са печелели в годините на бума. Латвия е единствената страна от ЕС с най-ниския (джънк) кредитен рейтинг с изключение на Румъния. Правителството въведе схема, наречена “100 лата”, според която хората могат да започнат работа за фиксирана заплата от 100 лата. “Това е абсолютният минимум”, коментира Панкова, като добавя, че е извадила късмет, че няма семейство, на което трябва да помага. А апартаментът й, който има някакви съвременни удобства, е сравнително евтин за поддръжка. Вързани за еврото Дори ако умереното възстановяване, на което се надяват всички, стане факт през 2011 г., балтийските икономики в най-добрия случай ще останат нестабилни – икономиката на Латвия все още се свива. Скоростта на възстановяване ще определи кога скандинавските банки като Swedbank и SEB, които са основните финансови играчи в региона, ще започнат да намаляват загубите си по заемите. Латвия трябваше да съкрати разходите, за да осигури 7,5 млрд. евро от спасителна програма на МВФ и ЕС. Те й бяха необходими, защото, подобно на Естония и Литва, реши да запази обвързаността на валутата си с еврото. Някои икономисти, в това число и Нобеловият лауреат за 2008 г. Пол Кругман, смятат, че девалвацията ще доведе до по-бързо възстановяване. “Няма смисъл латвийската икономика да продължава да се свива, а краят на рецесията да не се вижда само за да се поддържа обвързаността на валутния курс, съгласен е и Вайсброт. Аржентина вървя по този път от 1998 до 2002 г., претърпя най-лошата рецесия в историята си и потопи 42% от домакинствата в бедност.” Балтийските правителства и централни банки твърдят, че девалвацията, която би била “ядрен” вариант за залитащите членове на еврозоната, ще нанесе повече щети, отколкото ползи, главно заради високите нива на дълга в евро, достигнати по време на бума. Затова за 2009 г. Латвия ще обяви спад на икономическата активност от 18%, Естония – от близо 14%, а Литва – от 15%. Това се вижда и на една от главните търговски улици в Рига „Кришяна Барона“, по витрините на чиито магазини четем: “Отдава се под наем” или „- 50%“ и дори „- 70%”.
 

Ройтерс

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *