Приватизацията в Гърция – безсмислен триумф на надеждите над реалността

Планът за приватизация на гръцки държавни активи на стойност 50 млрд. евро звучи като добра идея. Това обаче е вторият опит, след като първият план за приватизация на кредиторите се провали, напомня Politico Europe.

През 2011 г., под натиска на партньорите си от еврозоната, Гърция създаде т.нар. Фонд за гръцки републикански активи за развитие (наричан според гръцката абревиатура „ТАИПЕД“). Той трябваше да осъществява контрола над приватизацията на публични активи на стойност отново 50 млрд. до края на 2015 г.

До днес ТАЙПЕД е успял да върне едва 7.7 млрд. евро на частните инвеститори. Именно за това не е изненада, че за повечето анализатори сделката, сключена на 12-и юли между Гърция и кредиторите представлява триумф на надеждата пред реалността.

Докато Гърция и кредиторите ѝ вече преговарят за новата спасителна програма, проблемите, които затрудниха изпълнението на първата, все още не са разрешени. В същото време политическият контекст значително се влоши.

Предишното гръцко правителство поне на думи подкрепи приватизацията, докато Алексис Ципрас и СИРИЗА проведоха активна кампания срещу разпродаването на държавни активи и опитаха да спрат приватизацията изцяло, в момента, когато встъпиха в длъжност.

Въпреки това представителите на Брюксел смятат, че „този път е различно“. При новата спасителна програма приватизационният фонд ще играе ролята на гаранция, че Гърция ще изплати дълга си. Според новото споразумение, Гърция ще трябва да трансферира „ценните активи“ към независим фонд, който ще „монетизира активите чрез приватизация или други средства“. Не е ясно какви са „другите средства“, но фондът ще трябва да генерира 50 млрд. приход по време на реализирането на новите спасителни заеми.

Гръцко яхтено пристанище Айос Космас, използвано по време на Олимпийските игри през 2004 г.

Това е разликата с предишния спасителен план: продължителността на новия заем, който правителствата от еврозоната биха могли да се споразумеят да удължат до 30 г. Ако кредиторите се съгласят да премахнат част от дълга на Атина, изпълнявайки исканията на Международния валутен фонд (МВФ), падежът може да бъде удължен дори до 50 г .

Според МВФ, за Гърция ще бъде трудно да приватизира повече от 500 млн. активи на година. Продаденото през последните четири години беше най-лесното за приватизиране от политическа и социална гледна точка – плажна собственост край Родос, държавната лотария, компанията за футболни прогнози, инвентар за конни надбягвания, малко земя и недвижими имоти.

Все още трябва да бъдат приватизирани чувствителни инфраструктурни активи като железници, пристанища, водни и енергийни съоръжения. А опитът показва, че „има дълбоко вкоренена съпротива в гръцкото общество срещу приватизацията“, пише МВФ. Освен това други активи, които евентуално ще попаднат под прицел, са яхтени пристанища, бивша американска военна база, олимпийски инсталации, водоснабдителни и поливни компании, бутикови хотели и един замък в Корфу.

Изоставен стадион за баскетболни мачове в Атина, използван през Олимпийските игри 2004 г.

Според новата програма, 25 млрд. евро от фонда ще бъдат използвани за изплащане на рекапитализацията на банките от Европейския механизъм за стабилност. Половината от останалите, 12.5 млрд. евро, ще помогнат за изплащане на част от държавния дълг, а с останалите 12.5 млрд. ще бъдат финансирани публични инвестиционни проекти.

Двата най-важни въпроса са кои точно активи ще попаднат във фонда и какво ще бъде желанието на Гърция изобщо да осъществи приватизацията.

Друг важен въпрос е дали стойността на всички тези активи ще достигне необходимата сума? Една от критиките на бившия финансов министър Янис Варуфакис беше, че кредиторите карат Гърция да ги разпродава в момент, когато тяхната цена е възможно най-ниска.

Останки от изоставено летище в източната част на Атина, построено за Олимпийските игри, 2004 г.

В крайна сметка успехът на цялото упражнение по приватизация зависи от отношението на гръцкото правителство. Идеологическото съпротивление на СИРИЗА не е добър знам, въпреки че Ципрас склони да приеме условията. В същото време адвокатът, който имаше водещ глас срещу предходни опити на Атина да разпродава публични активите, Йоргос Катругалос, в момента е министър в кабинета на СИРИЗА.

Новият приватизацинен фонд трябваше да се намира в Люксембург и да бъде под ръководството на организация, начело с германския финансов министър Волфганг Шойбле. Като отстъпка пред Ципрас обаче партньорите се съгласиха той да бъде в Атина и да бъде управляван от гърци, под „мониторинг на релевантни европейски институции“. Последното условие е предвидено, за да предотврати политическата намеса, която попречи на работата на ТАИПЕД – за пет години старият фонд смени пет председатели и четирима изпълнителни директори.

„Илюзия е да очакваш, че можеш да приватизираш активи от този тип, без това да има последствия върху правителството. Някой ще купи ли водоснабдителна компания, ако общината държи да упражнява контрол върху фиксираните цени на водата?“, коментира икономистът и бивш служител на МВФ Питър Дойл.

МВФ обобщава основните проблеми: липса на добра база данни, спорни права на собствеността, проблеми при осигуряването на разрешителна за развитие на земните площи, като горско, екологично, крайбрежно и пространствено планиране“.

Имайки предвид „практическите препятствия, административните проблеми, юридическите ограничения и нуждата от координация на политиките, приватизацията в Гърция представлява едно гигантско предизвикателство“, заявява Жан Бастиан, икономист и бивш член на работната група за Гърция на ЕС.