Приковани онлайн – как интернет ни промени и се промени

„Може би си мислите, че информацията е сила. Грешите, споделянето на информация е сила“, гласи една от крилатите реплики на Винтън Сърф, един от бащите на интернет. Преди малко повече от 45 години един калифорнийски студент на име Чарлз Клайн изпраща първото съобщение чрез ARPANET – прародителят на съвременната глобална компютърна мрежа. То е кратко, съставено е само от две букви и гласи LO. И не, това не е съкращение от Hello – младежът се опитвал да напише LOGIN, за да се включи към компютър в изследователския институт на университета „Станфорд“. Машината от другата страна на линията обаче „забила“, преди Клайн да успее да натисне клавиша G. Въпреки това 29 октомври 1969 г. остава в историята като официалния рожден ден на интернет. Трябва да минат обаче още около три десетилетия, преди глобалната мрежа да престане да е запазена територия за учени, инженери и програмисти и да влезе в домовете на обикновените хора.

Използването на интернет започва да нараства в геометрична прогресия някъде във втората половина 90-те години на миналия век. В този период се ражда първият онлайн браузър Netscape Communicator, позволил на хората да виждат интернет страниците по начина, познат ни и в момента. В отговор софтуерният мастодонт Microsoft решава да вгради своя конкурентен продукт Internet Explorer директно в операционната система, опитвайки се да монополизира интернет достъпа. За щастие щатското министерство на правосъдието успява бързо да спре тази офанзива. По това време американските телекоми също така за пръв път започват да предлагат на крайни клиенти комерсиален достъп до глобалната мрежа. Инвеститорите на Уолстрийт пък масово започват да инвестират астрономически суми в екзотични интернет компании, подхранвайки лудостта, наречена по-късно дотком балон, чието спукване срина фондовите пазари в началото на XXI век.

В същия период, някъде през 1998 г., се ражда и една малка технологична компания, основана от двама никому неизвестни студенти – Лари Пейдж и Сергей Брин. Името й е Google и нейната цел е да помогне на обикновените хора да се ориентират в нарастващия океан от онлайн информация, без да притежават технологични познания. Ако трябва да сме прецизни обаче, трябва да кажем, че компанията на Пейдж и Брин дори не попада в групата на първите интернет търсачки. Преди нея съществуват услуги като yahoo, altavista, excite, hotbot и т.н., които се опитват да правят същото, но с „малката“ разлика, че смесват резултатите от търсенето с линкове към сайтовете на своите рекламодатели. Google от своя страна предлага честна сделка – сайтове, максимално адекватни на зададените думи от едната страна на екрана и контекстуална реклама, също базирана на търсенето, от друга. Резултатът от всичко това е, че Пейдж и Брин буквално помитат всички конкуренти, въпреки че се изправят срещу фирми, имащи зад гърба си многомилионни инвестиции. Така че, ако доразвием цитата на Винтън Сърф от началото на този текст, може да кажем, че Google ни направи още по-силни, като ни позволи не само да споделяме информация, но и да се ориентираме бързо в нея. И точно това е онзи преломен момент преди около 15 години, когато интернет престава да бъде оръжие от арсенала на компютърните специалисти и става технология с човешко лице.

Съзидател и разрушител

В началото на XXI век бумът на интереса към интернет се оказва златна мина за производителите на компютри. Ако до този момент PC съвместимите машини се приемат предимно като средство за работа, то възможността за сравнително бърз и качествен онлайн достъп до най-разнообразни информационни ресурси вкарва компютъра в домовете на все повече хора и постепенно започна да го трансформира от технологично устройство в битова електроника и средство за развлечение. Така в зората на настоящото столетие продажбите на компютри започнаха да се увеличават не в проценти, а в пъти.

За други индустрии обаче масовизацията на интернет се оказа по-скоро шамар. Например за медиите, които бързо започнаха да губят своя монопол върху разпространението на новини и във все по-малка степен се оказваха посредник между събитията и аудиторията. Замислете се например колко често сте си купували вестници преди 10 – 15 години и колко често го правите сега. Глобалната мрежа започна да изсмуква и основния финансов ресурс на новинарските организации – рекламата, тъй като предлага прецизно насочени послания към точно определени групи хора. И то за много по-малко пари. А когато няколко години по-късно медиите се научиха да се адаптират към онлайн реалността, изведнъж стана ясно, че вече почти няма как да искат пари за продукта си, а приходите от онлайн реклама в повечето случаи се оказват крайно недостатъчни за производство на качествено съдържание.

Една друга индустрия обаче почувства много по-бързо и болезнено ефектите от развитието на онлайн технологиите – музикалната. Всичко започва през 1999 г., когато един 19-годишен младеж на име Шон Фениг създава малка програма, наречена Napster. Благодарение на нея всеки интернет потребител може да сподели своята дигитализирана музика в mp3 формат със своите приятели. А и не само с тях. Napster бързо успява да стане свръхпопулярен, сривайки продажбите на компактдискове. Около 2 години след основаването й услугата е блокирана вследствие на съдебен иск на няколко щатски звукозаписни студиа. Идеята за децентрализирано споделяне на музика (а след това и на всякакви други файлове) обаче вече витае във въздуха и не може да бъде спряна – раждат се всевъзможни аналози и клонинги, което обрича на провал офанзивата на правоносителите.

Децентрализираното разпространение на съдържание с нарушени авторски права парадоксално се оказва най-мощният катализатор за еволюцията на интернет. Пиратстването на музика, а после и на филми силно мотивира хората да си закупят домашни компютри и да се свържат към глобалната мрежа, от една страна, и увеличава многократно интернет трафика, от друга. Последното пък провокира все повече телекомуникационни оператори да припознаят тази технология като обещаващ пазар и да инвестират във все по-бърза инфраструктура. И така изведнъж dialup модемите, свързани към стандартни телефонни линии и издаващи странни звуци, бързо отстъпват място на броудбенд интернет чрез DSL технология, или кабел, гарантиращ в пъти по-бърз онлайн достъп 24/7.

От този момент нататък еволюцията на интернет започна да се развива с толкова бесни темпове, че се превърна в заплаха дори за самите телекоми, благодарение на които съществува. Така през 2003 г. трима естонски програмисти създават софтуера за пренос на глас (по-късно и на изображение) Skype. Също както и Napster, той бързо набира глобална популярност и разбива бизнес модела на телефонните компании, особено по отношение на скъпите международни разговори. Две години по-късно пък трима бивши служители на системата за онлайн разплащания PayPal създават платформата за потребителско видео YouTube, която има за почти същия ефект за киното и телевизията, какъвто Napster има за звукозаписния бизнес.

Нещо във въздуха…

С навлизането на високоскоростния интернет и появата на все по-разнообразни онлайн услуги топката отново се връща в полето на производителите на хардуер. Те осъзнават, че потребителите стават все по-пристрастени към интернет и решават да им го осигуряват навсякъде и по всяко време. Резултатът е масово интегриране на модули за безжичен онлайн достъп в преносимите компютри и раждането на концепцията за публичните WiFi точки. В началото на XXI век много градове по света обявяват планове да покрият цялата си територия с безжичен интернет. Така например през 2005 г. Сънивейл, Калифорния, става първото населено място в САЩ, което осигурява безжичен онлайн достъп навсякъде. Също така в средата на миналото десетилетие цената на WiFi рутерите става толкова достъпна, че всеки притежател на високоскоростен интернет спокойно може да разчисти от дома си досадните мрежови кабели, заменяйки настолното си PC с… лаптоп. Така през 2005 г. преносимите компютри за пръв път задминават по продажби стационарните си събратя. Година по-късно броят на закупените безжични модеми надминава 50 милиона за период от 12 месеца.

Когато устройствата за достъп до глобалната мрежа стават предимно преносими, съвсем логично възниква един съвсем тривиален проблем от практическо естество, свързан с техните размери и тегло. Така идва следващата стъпка от еволюцията на интернет – минитюризацията. Технологиите в тази сфера се развиват с такава скорост, че още през есента на 2007 г. компанията Apple успява да смести почти пълна функционалност на компютър в устройство с размер 3.5 инча. Така се ражда смартфонът iPhone. На практика това не е първият „умен“ телефон, но е първият, който осигурява интернет достъп по същия начин, както това се случва през настолна система или лаптоп. И още по-важното – в продължение на няколко години Apple принуждава мобилните оператори да предлагат неограничен интернет през GSM и 3G мрежите си, ако искат да продават уникалния за времето си продукт. Което пък накара телекомите да инвестират милиарди в модерна инфраструктура и направи възможна смартфон революцията, която продължава и до днес.

Три години след появата на първия iPhone технологичният гигант Apple не само беше отнел короната на производителя на мобилни телефони Nokia, но и катализира следващата стъпка в развитието на дигиталните информационни технологии, създавайки таблета iPad. Макар че също не е пионер в своя клас, той е първото компютърно устройство, максимално адаптирано към интернет потреблението. Той в много по-голяма степен е предназначен за консумация на информация, отколкото за нейното създаване. В този смисъл таблетите не толкова се конкурират с традиционните компютри, колко се опитват да ги допълват, предлагайки максимално опростен и интуитивен достъп до интернет базирани услуги. През 2010 г., паралелно с премиерата на iPad, става ясно, че създаденият 5 години по-рано сайт Facebook e преминал бариерата отполовин милиардактивни потребители, превръщай се в най-голямата социална мрежа и поредния онлайн феномен…

Забранено за хора

Следващата стъпка от еволюцията на глобалната мрежа като че ли също е зад ъгъла. Става дума за така наречения „Интернет на нещата“ – интелигентни устройства, които обменят информация помежду си без човешка намеса. Условията за раждането му вече са налице – модулите за безжичен пренос на данни вече са достатъчно малки, евтини и енергоспестяващи, за да бъдат интегрирани във всякакъв вид устройства – независимо дали става дума за мобилен телефон, автомобил, фитнес гривна, очила за добавена реалност тип Google Glass или дори някакъв прост сензор, който подава информация онлайн. По-важното в случая е, че въпросните интелигентни устройства подават и приемат информация, използвайки съществуващата интернет инфраструктура. Според прогнозата на гиганта в сферата на мрежовото оборудване Cisco до края на настоящото десетилетие ще има над 50 млрд. подобни „свързани“ машини. Което автоматично поражда един съвсем резонен въпрос – ще може ли съществуващата онлайн инфраструктура да понесе подобна тежест, при положение че в момента само около 40% от световното население (около 2.9 млрд. души) имат достъп до интернет…