При дълг две нови български банки могат да кредитират реиндустриализацията

Желаният ускорен процес за развитие и утвърждаване на високотехнологична индустриализация на България е невъзможен без значителни инвестиции, които не могат да бъдат осигурени от чуждестранни компании или банки. По една или друга причина техните интереси са свързани със индустриалните производства в далеч по-напреднали страни и по-големи пазари, т.е. предпочитат да пласират своята висока ликвидност в чужбина. Дори и в някои случаи отказът на банките е продиктуван от влиянието на конкурентни интереси на част от големите акционери в тях. Например нежеланието на чуждестранните финансови институции у нас да кредитират големите предприятия от военно-промишления комплекс в основата си крие точно недопускането на българска спецпродукция на този така силен конкурентен пазар.

Но все пак българската държава има и своя достатъчен паричен ресурс, макар и не в този обем, който ни се иска, но достатъчен да послужи като начален тласък на реиндустриализацията и ускореното прилагане на високите технологии с цел увеличаване на принадената стойност на продуктите, произвеждани у нас.

За цялото ни общество, не само за икономистите, е ясно, че много време е проспано. Силно свитата, на изключително ниско техническо и технологично равнище, неконкурентоспособна икономика, притисната в ъгъла, очаква глътката въздух, осигурена с оптимални финансови инстументи, за да „подреди своята къщичка“ с реализирането на иновативни идеи и да се заеме със специализацията си в определени технологични ниши, които да утвърдят националните приоритети:

– Преработвателната промишленост –в специализираните ниши „Нано“, „Еко“ и „Био“.

– Софтуерната индустрия – с ниши интернет и мобилни апликации.

– Туристическият бизнес – с акценти „Уелнес“, „Спа“ и „Балнео“.

Засега така е „на хартия“ в издадената „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация“ – колективно творчество на гражданското сдружение за реформи в стопанската сфера на страната, което предложи основните приоритети в развитието на България за десетгодишен период – 2015 – 2025 г., изложени и подробно във специализирания сайт www.financebg.com. Но нито едно правителство все още не не е пожелало да възприеме идеята за обсъждане на тази програма и реформите в икономиката. Тенденциозно във водещи телевизионни предавания реиндистриализацията се представя като реставрация на старите социалистически предприятия, като носталгия по времената на фабричните комини. „Бялата книга” предвижда и създаването на две български банки – банка „Биохран“ и „Индустриалбанк“, всяка с уставен капитал по 750 млн. лв, което ще да даде възможност с помощта на капиталовия мултипликатор да се формира един кредитен ресур в размер на около 10 млрд. лева за финансиране на реиндустриализацията. Предполага се, че е необходимо приоритетно да се финансира националната икономика, а също и преминаването на науката и образованието на пазарни принципи, което от своя страна ще допринесе за очакваната висока принадена стойност поради по-голямото съдържание на „сиво вещество“ в изделията на българските производители.

Идеята в „Бялата книга” е напълно в унисон и в духа на позицията на Европейския съюз. По тази причина и по инициатива на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер бе създаден Европейския инвестиционен фонд, който по паричния мултипликатор от 15 млрд. eвро събира 300 млрд. евро до 2020 година.

Дали България ще тегли 16 милиарда лева кредит най-вероятно ще реши днес Народното събрание. Задължително условие при неговото реализиране трябва да бъде не „изяждането“ му чрез заплати, социални помощи, армейско оборудване или разпределен за политически конфорт, а употребата му преди всичко за реиндустриализация на българската икономика. Създаването на две специализирани банки и фокусиране на вниманието само в развитието на няколко приоритета в икономиката, които ще се кредитират от тези два финансови центъра – банка „Биохран“ и „Индустриалбанк“, е в състояние да ни тласне от стопанския застой и да постигнем устойчиви темпове на развитие.

Стефан Прончев