ПРИ СЛАБА ИКОНОМИКА НЕ МОЖЕ ДА ИМА СИЛНИ БАНКИ

В началото на юли 2014 година авторитетният за повечето американци вестник „Ню Йорк Таймс“ описва паниката около банките в България като най-кратката банкова криза в света. Ето и пасажът, в който изданието се аргументира за това си определение след наблюдение в столицата София: „Опашките от паникьосани вложители в този беден град се изпариха по-бързо, отколкото се появиха, и това е може би най-кратката банкова криза в историята или пък прелюдия към нещо много по-бурно. В един град, където конспиративните теории са обичайно явление, както и дюнерджийниците, жителите имат различни представи какво е причинило внезапните драми през последния месец с две от най-големите банки в България.“

Край на цитата! Някак незабележимо авторът подхвърля, че софийската паника може да е режисирана от противниците на „Южен поток“, които разчитат на мястото на спрелия газопровод да се настанят американските сонди за шистов газ. Като се позоваваме на нашенския банков фолклор, че „банка и муха се убиват с вестник“, то в случая с „Ню Йорк Таймс“ няма никакви жертви от сектора, може би защото целите са геостратегически, просто да се създават някакви пречки за руско влияние в страната. Разбира се, и хората по опашките пред банките (повечето пенсионери) са някаква незабележима, дори и за статистиката, жертва в сравнение с пораженията върху световната финансова система, причинена от водещи американски банки, предизвикала последната банкова криза по света и фалирала хиляди банки с вложения за стотици милиарди…

Безспорно, както има и ще има фалити на фирми, така има и ще има банкови кризи[1]. Просто при слаба икономика не може да има силни банки. Зад всичко това се крие една много сложна и продължителна картина от икономически явления и процеси, често продиктувани от конюктурни интереси, които водят до преекспонирането на една или друга бизнес номинация като перспективна, рентабилна и дългосрочна инвестиция. Разбира се, банките като особено пъргав стопански субект, са първите, които реагират още на далечните и замирисващи на сполучлив удар индустриални успехи или финансови спекулации и отварят един истински рог на изобилието от кредити, насочени към конюктурните цели. И някъде там, в трудно прогнозираното бъдеще на поредното стопанско чудо, стои и докато чака, се храни и расте благодарение на неразумни рискове, спекулативни играчи или просто непредвиден конкурентен удар една криза, която само с едно бодване на иглата праща по дяволите поредния балон… Тогава изведнъж стават все повече лошите кредити на банките, капиталовата им адекватност направо се размива в мътната вода на стичащите се порои от неизправни длъжници, сриващи се цени на акциите, падащи цени на недвижимостите и „собствени“ ипотекирани домове.

Държавата, която и да е тя, вече е приела, че банките са нещо като свещена крава – нито се дои, нито се коли, и започва сложни спасителни операции чрез различни регулаторни органи, надзорни агенции и контролни комисии, все в „интерес и за благото на човека“. Неуспешните мениджъри на рухналите банки тихомълком си тръгват с обезщетения за милиони долари, лошото управление дотогава е било възнаграждавано с щедри бонуси от страна на акционерите, на акционерните събрания всеки мениджър пристига с отделен частен самолет и т.н. Държавата изведнъж се оказва в ролята на „добрия самарянин“ и започва да налива милиарди във фалиралите институции и ги дърпа упорито на спасителния бряг под претекст за националната сигурност. „Удавниците“ си поемат въздух, изтръскат се от калта по себе си и отново поемат по познатите дири. И така наред с големите загуби от краха, пак всяко възстановяване на закъсала банка е придружено с огромни разходи. А дори и в рамките на един средностатистически човешки живот се оказва, че можем да бъдем свидетели на няколко кризи. Например в края на ХХ век те са много по-често срещано явление в сравнение със 70-те, а още повече и в сравнение със следвоенните 50-те и 60-те години на същия този век. Според проучване на МВФ само за 15 години – от 1980 до 1995 година, две трети от страните-членки на фонда са имали сериозни проблеми в банковия сектор.

Тази книга в мемоарния си раздел за „частното явление „Агробизнесбанк““ в никакъв случай не трябва да се приема като опит за своеобразен реванш към съдебната система и политиците.

Очаквайте продължение….

[1] В кризите всичко е икономика. Използваме популярното понятие „банкови кризи“, защото те са по-видими за хората от перманентните финансови кризи на пазарното общество.