Прогноза на „Икономист“: Влошени показатели за България до 2011 г.

Анализът за сегашната политическа ситуация не изключва предсрочни избори през 2007-2008 г., които може да забавят реформите и още повече ще влошат прогнозите

Ръстът на българската икономика ще се забави значително в следващите пет години – от над 6% сега до близо 4% през 2011 г., прогнозира аналитичното звено на списаниe „Икономист“, цитирано от „Дневник“.

Според анализаторите от „Икономист интелиджънс юнит“ към края на този срок може да се очаква отчетливо влошаване на някои от основните бизнес показатели на страната като дефицита по текущата сметка, разходите за труд, преките чуждестранни инвестиции и т.н.

От друга страна, анализът за сегашната политическа ситуация не изключва предсрочни избори през 2007-2008 г., които може да забавят реформите и още повече ще влошат прогнозите.

Изводите съвпадат с очакваната глобална тенденция за забавяне на икономиката на Европейския съюз и страните от Източна Европа.

Според „Икономист интелиджънс юнит“ негативните демографски тенденции в България ще са основна спънка пред развитието на икономиката.

Данните от анализа им показват, че населението в страната за следващите пет години ще намалее до 7.4 млн. души заедно с работната сила, а заетостта ще се запази почти непроменена (около 3.2 млн. души).

Така ръстът на реалния брутен вътрешен продукт на страната ще започне стабилно да се забавя и през тази година ще е 5.8%, което съвпада и с официалната прогноза на правителството.

Кабинетът в София обаче очаква след това развитието да се ускори до над 6% до 2009 г. включително. Последните данни на Българската народна банка също показаха изненадващо висок ръст от 6.2% за първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2006 г.

Най-голямото разминаване между официалната правителствена прогноза и очакванията на „Икономист интелиджънс юнит“ е в дефицита по текущата сметка. Залегналата прогноза в бюджета на страната е този дисбаланс да се свие до 9.7% от БВП през 2009 г., докато анализаторите от „Икономист“ предвиждат продължаващо задълбочаване до 19.3% от БВП след две години и дори 26% от БВП през 2011 г.

Въпреки това в петгодишната прогноза се сочи, че страната ще успее да посрещне маастрихтските критерии за членство в еврозоната, което ще е факт най-късно до 2011 г.

През последните месеци обаче финансовият министър Пламен Орешарски на няколко пъти предупреди, че няма да се бърза с еврото, и посочи 2012 – 2015 г. като по-вероятен срок.

От „Икономист“ смятат, че силното евро ще е силен възпиращ фактор за икономическия ръст. Очакванията на анализаторите са България да запази валутния борд в следващите пет години, но и развиват хипотеза за натиск за отмяната му, ако вътрешното търсене продължи да се увеличава и правителството се опита да води още по-строга фискална политика.

Българските макроикономисти обаче прогнозират по-скоро положително икономическо развитие. Големият ръст на дефицита и изпреварващият темп на вноса спрямо износа не са повод за тревога, а сигнал, че в страната влизат огромни инвестиции, смята Георги Стоев от „Индъстри уоч“, цитиран от „Дневник“.

Това не създава рискове, тъй като страната поддържа бюджетен излишък и така гарантира стабилността си.

Няма повод да се смята, че развитието на българската икономика ще се забави, коментира и Георги Ангелов, старши икономист в институт „Отворено общество“.

Според него темпът ще се стимулира от нарастваща заетост. Мнозина постепенно ще излизат от сивия сектор, сезонните работници ще се връщат в България и така заетостта ще расте противно на очакванията на „Икономист“, смята Ангелов.

Според Стоев прогнозата за 3.2 млн. заети след пет години е твърде консервативна, неговата е за 3.9 млн. души. Очакванията на българските анализатори са ръстът на производителността на труда също да е по-голям спрямо британските прогнози.

Според други анализатори има разминаване в корелацията между различните показатели, за които „Икономист“ прави прогнози.

Не е ясно как се стига до дефицит по текущата сметка от цели 26% през 2011 г., при условие че намаляват и преките чуждестранни инвестиции, и задлъжнялостта на страната – двата фактора, които могат да финансират дупката в текущата сметка. Не е възможно да се очаква и рязък спад в международните резерви на страната, защото тя е във валутен борд, допълват анализаторите.