Проф. Денис Сноуър: Един Grexit ще навреди на цяла Европа
Едно излизане на Гърция от еврозоната може според мнението на американския икономист проф. Денис Сноуър да дестабилизира Европа.
„Един Grexit би бил много рискован, а най-вече политическите последици може да бъдат подценени“, заяви президентът на Килския Институт за световната икономика в сряда в интервю за DPA. След завръщането към драхмата и държавен банкрут Гърция би могла да тръгне отново напред само с опрощаване на огромната си дългова тежест, както и с европейски финансови помощи, твърди той.
В краткосрочен план икономическите последици за останалата част от еврозоната от един Grexit биха били управляеми, но „ за Гърция и краткосрочните ефекти ще са болезнени“, каза Сноуер. Ако един Grexit не бъде омекотен от Европа, „Гърция е заплашена да се превърне в политически и икономически нестабилна държава“. От тук произтичали и заплахите за икономическата и политическата стабилност на останалата част на Европа. При една продължителна политическа и икономическа нестабилност в Гърция е заплашено и икономическото положение в други европейски страни – заради получилата се несигурност, която може да възпре инвестиционния климат.
И президентът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Марсел Фрацчер предупреди за едно излизане на Гърция от еврозоната. „Ако ние сега кажем „Край“, то Германия с един замах губи около 70 млрд. евро“, каза Фрацчер пред Saarbrücker Zeitung“. Въпреки че вероятността от фалит на Гърция става по-голяма, „това също увеличава вероятността всички страни да осъзнаят, че при Grexit има само губещи“, добавя той.
„Какво ще стане, ако се стигне до зараза“, предупреждава шефът на DIW. В края на краищата и Италия има „огромни проблеми“. Фрацчер напомни за случилото се с финансовата институция Lehman Brothers в САЩ. „Тази банка беше оставена да фалира през 2008 г. с мисълта, че това може да бъде преглътнато, но вредите от решението се почувстваха в целия свят“, каза Фрацчер. „Всички сме в една лодка“, предупреди икономистът. „Или ние всички ще загубим, а Гърция ще бъде основният губещ, или всички ние ще спечелим“.
Без сделка от типа „пари срещу реформи“ с ЕС и МВФ Гърция няма да може да изплати транш от 1,5 млрд. евро на МВФ до края на месеца. Вторият спасителен пакет на ЕС също бе удължен до 30-и юни и Ципрас се опитва да постигне отблокирането на последните 7,2 млрд. евро. Гръцкото правителство обаче продължава да отхвърля исканията за увеличение на данъците и намаляване на пенсиите, които ще му позволят да намали бюджетния си дефицит.
Последният засега кръг преговори се провали през уикенда, след като ЕК за пореден път отхвърли предложените от правителството на СИРИЗА реформи. Кредиторите обявиха, че Атина не е успяла да предложи нищо качествено ново. Европейската комисия съобщи, че в хода на преговорите е отбелязан известен прогрес, но предложенията на Гърция все още съществено се разминават с изискванията на кредиторите за годишни икономии в бюджета в размер на 2 милиарда евро, или около 0,5-1 процента от брутния вътрешен продукт /БВП/.Същевременно Брюксел обяви, че финансовите министри на еврозоната ще се занимаят с проблема на своята среща в четвъртък, а това ще е „последният опит за постигане на разрешение“.
От 2010 г., когато започна дълговата криза в Гърция, Европейският съюз и Международният валутен фонд са предоставили на Атина близо 250 млрд. евро кредити, които тя трябва постепенно да връща. Въпреки частичното отписване на дълга на Гърция през 2012 г. задълженията й в момента надхвърлят 315 млрд. евро, което представлява 175 процента от БВП. Това е три пъти повече от пределно допустимото равнище на държавен дълг за страните от еврозоната, което според Пакта за стабилност и растеж е 60 на сто от БВП.