Процесът „Мадоф“ приключи, сега започва по-интересната сага

Фараонът призна всичко” – гръмнаха медиите и цитираха искрените съжаления на Бърнард Мадоф за онова, което е извършил и чувството за срам, което изпитва. Но в случая признанието за всичко не означава стопроцентово, тъй като фараонът прекарва и много ясна/според него/ разграничителна линия между пирамидата и бизнеса му, който той определя като истински легитимен. Което на най-елементирен език трябваше да означава, че всичко това, което можете да видите, да пипнете, да прочетете в банковите ми сметки, е плод на каторжния труд на един дългогодишен труженик във финансовата сфера. Затова пък всичко друго, което вече е похарчено, проиграно, загубено и безвъзвратно потънало в безброй финансови машинации, е резултат на мошеничеството и на клопката на пирамидата, в която попадат и едри акули като банки, застрахователни дружества, пенсионни фондове, персонални милиардери, стотици и хиляди дребни акционери, чийто житейски спестявания са се стопили като лански сняг.
Единствено Франк Дипаскали, който е бил смятан, наравно с Рут Мадоф, за дясна ръка на Мадоф в продължение на повече от тридесет години, си сложи ръка на сърцето и си празна за финансовите далавери, които най-точно и стегнато могат да се подредят така: измами с ценни книжа, фалшивициране на документи, пране на пари и лъжесвидетелствуване. Към всичко това и едно чисто морално разкаяние: че е бил пррекалено лоялен към шефа си, което с други думи казано, си е чисто съучастничество
По-къснопострадалите са реагирали различно според загубите си, колкото и да очаквали тиражираната далеч преди това присъда – 150 години затвор и обезщетение от 170 милиарда долара. Самият съдия при произнасянето заключи, че всеки срок над 25 години присъда в случая е символичен, като се има пред вид възрастта на осъдения. Вероятно магистратът твърдо си е решил, че си има работа със столетник! Затова и съвсем трезво мнозина са заключили: Колкото ще излежи 150 години, толкова ще върне и 170 милиарда… За да посегнат после към чашата студена вода с добавка едно успокоително хапче, което вече сигурно им е станало част от ежедневното меню, колкото и оскъдно да е станало то – първо Мадоф, после финансова криза…
Разбира се, това далеч не е всичко, защото поради съдебното преследване и компанията на Мадоф е обявена в ликвидация. Може би сега започва и истинската сага около случая с пирамидата, тъй като между нейния връх /Мадоф,според когото той е действал сам и никой нито от семейството му, нито от помощниците му са знаели и съдействали за далаверите/ и основата /хилядите разорени хора, фирми и фондации/ стоят една по-особена група – посредниците. И срещу тях вече заваля лавина от искове на потърпевши, които трудно могат да се изброят. Двадесет и четири милиона долара ще се опита да си върне Нюйорският университет, който е вложил тези пари в два фонда, които от своя страна са ги поверили на Мадоф, за да прибират разликите в комисионните. Филис Молкацки, редова средностатистически нюойркчанка, директно се цели най-високо: тя на всяка цена иска да вкара в съда американската Комисия за ценните книжа и фондовите борси, защото толкова време тя е проспала престъпната дейност на Мадоф, в резултат на което нейните загуби са почти два милиона долара. Вероятно същатата мис Молкацки съвсем е побесняла, когато гръмнаха и следващите разкрития, че в същата тази комисия, на което тя иска да чуе присъдата, са работили роднини на Мадоф, макар и далечни. Нищо чудно тя да си корегира и исканията, като промени по същество обвиненията си, като обвини комисията не само в некомпетентност, но и в умишлени зловредни действия на някои нейни членове.
Пирамидата се срути и прегази Мадоф, погледите веднага се насочиха към обкръжението му – жена му Рут, двамата му сина Марк и Андрю, срещу брат му Питър и племенницата му Шана. Срещу тях има заведено гражданско дело за близо 200 милиона долара. Обвиненията срещу тях са, че не са направили нищо, за да спрат измамата. Атаките и от обществото са особено остри към Рут, която близо половин век не само е била съпруга, но и взимала участие в неговите бизнес дела, особено като в продължение на дълги години е била главен счетоводител в компанията му. Вместо да се опитат да спрат Бърни, всички те са се възползвали от неговото положение и са злоупотребили с пари на клиентите, за да се облагодателствуват лично. Разбира се, всички вдигат рамене и заявяват, че не знаят нищо за нечестния бизнес на Бърни, но това не пречи дори фризьорската агенция, която дълги години се е грижила за прическата на Рут Мадоф, да се откаже от честта да има вече клиентка с подобна слава. Между другото, когато се търсят парите, вероятно следите ще водат и към първите, но най-едри клиенти на Мадоф, които сега бързат да се впишат в списъка на жертвите.
А истинските жертни трескаво започнаха да разлистват и четат бюлетините за наличните активи на семейството, с надеждата, че някоя троха при разпределението може да остане и за тях. Срещу обвинението за измама за 65 милиарда долара разпоредителите с имуществото на Мадоф изкараха активи за 823 милиона долара, което са отчетени в края на 2008 година. Лъвският дял от тези активи се пада на инвестиционния бизнес на семейството, което възлиза на близо 700 милиона долара. После дойде ред на съдия-изпилнителите, които започнаха да вадят едно по едно на масата материалните активи на семейството, с което накараха някои медии да проплачат жалостиво „Посегнаха и на коженото палто на Рут”. А и ако се съди по дребните разходи на семейството, то си е живяло повече от скромно: само 885 долара месечно за градинар, 700 долара на месец за ток и телефони/тук някои българи плащат тази сума да парно на месец/, 370 долара за кабелна телевизия, сто хиляди за юридически услуги и т.н. Кажете ми, ама съвсем откровено: така ли се харчат десетки милиарди? Не, нали!
Ако щете и големите пера в недвижимо имущество – мезонет за 11 милиона, флотилията му – яхта и лодка, за близо 10 милиона долара общо, крайбрежни вили в Щатите и Франция за по двадесетинамилиона… Накрая, както казват по-мъдрите хора, ти си изтървал коня, а сега гледаш за юлара, почнаха да броят сребърните лъжици, пианото, обувките е т.н. за да стигне цялото обзавеждане има-няма девет милиона долара. И пак изниква основният въпрос: Къде са милиардите? И най-простият отговор – в посредниците и обкръжението, където измамата се е ризвила и после размила. Пирамидата „Мадоф” за всички тях си е била една своего рода хранителна верига, от която те много добре са се угоявали, така че никой не е имал интерес да отдръпне завесата зад мистерията с обикновения въпрос: Не може в продължение на толкова години да се осигурява такава висока доходност на инвестициите при реалностите на пазарите, ако не се прави нещо нечестно и незаконно!
А и историята следва своя естествен ход, типичен за Щатите: започват книги и спомени за Мадоф, кинаджиите също лъскат оборудването за поредния филм „по истински случаюй”, ще се появат и тайни любовници от скрития живот на Барни. Пък и нищо изненадващо към затвора за свиждане да се отправят и дискретни млади хора, които по техни думи ще бъдат плод на греховната любов на Мадоф с красива гувернантка от вилата във Франция…

Милен АТАНАСОВ