Псевдоикономисти подписаха смъртната присъда на кредитните кооперации

Псевдоикономисти подписаха смъртната присъда на кредитните кооперации. Лепнаха им клеймото на финансови пирамиди и ги забраниха със закон.

Интервю на Петър НЕЙЧЕВ, д-р ик. н., председател на Българска асоциация на кооперативните кредитни организации и бизнес мрежи (БАККОБ), , Зам. Председател на „Съюза на икономистите в България”, Председател на Фондация „Международен Институт за Изследване на Кооперациите”, Председател на „Интернет кооперация Популярна Каса”.

– Г-н Нейчев, с промените след 1989 г., кредитните кооперации бяха отритнати от България със закон. Какво се случи с тях?
– Преди 1989 г. банковия закон разрешаваше дейността на кредитните кооперации. След това банковото лоби и либералните икономисти смятаха, че е немислимо да има кредитни кооперации и не допуснаха законодателни инициативи в тази насока. Политиците мислеха, че кредитните кооперации, и по-точно популярните банки, са финансови пирамиди. Решиха, че в българския капитализъм, в българския модел на пазарно стопанство няма място за тях по подобие на решението от 1986 г. командитните дружества да не се включват в Указ 56, защото внасяли лошия привкус на “командване”, а ставало дума за разгръщане на социалистическата инициатива чрез нови форми на стопанска дейност.
С други думи, група непросветени и късогледи български политици и псевдоикономисти, натрупали опит с пазарната икономика в качеството си на туристи и купувачи на сувенири в бляскавите магазини на западните европейски столици, подписаха смъртната присъда на българските кредитни кооперации, играли огромна роля по време на капиталистическото развитие на България до края на Втората световна война. В предприсъединителния процес и преговорите за членство на България в Европейския съюз беше пропуснат огромния шанс да се даде възможност за възраждане на кооперативния кредит, за което огромна вина носи и сегашното ръководство на БНБ. Вместо да бяха възродени българските кредитни кооперации, години наред се правят някакви смешни опити за създаване на схеми за микрофинансиране, използвани предимно от малцинствени групи в западните държави за преодоляване на т. нар. “социална ексклузия”. Още преди 1988 г. тези, които повярвахме в перестройката направихме кооперативна банка “Атлас”, която не успя да просъществува. Иначе България преди 1939 г. заедно с Дания е била най-развитата държава по отношение на кооперативно движение, не само с кооперации и ТПК, а и с известните популярни банки.

– Кога настъпва техният крах?
– През 1944 г., когато ги национализираха. А нещо съвсем естествено беше при липсата на законодателство в България след 1989г. до момента членовете на БАККОБ да търсят варианти за кредитната дейност, като акционерни дружества, които да се регистрират в кредитния регистър на БНБ. Така се продължи дейността на кредитните кооперации – възможни само като взаимоспомагателни каси по действащото законодателство. Този генезис позволи на кооперациите и кооперативните съюзи да работят като бизнес мрежи, заедно с новосъздадените акционерни дружества. В своята дейност те прилагат кооперативните принципи на развитие и функциониране с достойнствата на взаимопомощта, взаимната изгода, липсата на спекулации и високорискови действия.

– Колко са в момента членовете на БАККОБ?
– Десетина, и тези, които имаха капитали и проектите се модифицираха. Една група тръгнаха да реставрират популярните банки, но там повечето хора са възрастни. Няколко души направиха кооперации и започнаха да кредитират. Преди време бях председател на такава банка в Пловдив, в която бяхме събрали 10 млн. долара и ги върнахме до стотинка, за разлика от всички останали банки. За да оцелеят, някои кооперации се превърнаха в акционерни дружества, а скоро научих, че 3-4 от тях са регистрирали ООД-та. Така стават небанкови финансови институции, вливат се в кредитния регистър на БНБ и спокойно могат да дават кредити. Според банковия закон за кооперациите няма как кредитната кооперация да раздава кредити на фирми. В момента статутът є е на взаимоспомагателна каса, която може да обслужва само физически лица. Става много сложно. Например управител на фирма трябва да вземе личен кредит, после го влива във фирмата, въобще става пълна бъркотия.

– Има ли подобно дружество в Пловдив, което да работи на кооперативен принцип?
– Не, имаше Популярна каса, но тя бе с ограничен портфейл. Предстои да стартира нещо подобно, но с по-голям ресурс.

– Какво е необходимо, за да настъпи промяна?
– Кризата показа, че обществото не може да съществува само с големи банки, които гонят дребния човек. В Германия например 25 % са кооперативни банки и 38 % – спестовни каси, които по същество работят на кооперативен принцип, останалите са големи и малки банки. Аз обаче съм песимист. Едва ли в близките години ще се формира такъв политически елит в България, който да прояви воля и промени банковото и кооперативно законодателство, за да може исторически най-успешната форма за акумулация и концентрация на разпилени финансови ресурси с цел кредитиране на стопанската дейност на нейните членове да се легитимира като финансова институция в България.

– Като асоциация правили ли сте предложение за корекция в банковия закон?
– Много пъти сме правили. Предишният председател на асоциацията и основател на Популярна каса Юрий Дудев беше зам.-председател на покойния Петър Дертлиев. За съжаление той нищо не успя да направи, защото банковото лоби е ужасяващо, особено когато е съчетано с мутри. В Швейцария, където е гнездото на банкерите има хора, които са започнали да прилагат етично банкиране, а тук къде са? Но не кооперативния финансов сектор, който е в неравностойно положение и напълно зарязан, е проблемът на държавата. Той по-скоро е свързан с нейната социална функция.

– Твърдите, че кредитните кооперации по-добре оцеляват в условията на криза в сравнение с търговските банки. Това на по-гъвкав бизнес модел ли се дължи?
– Разбира се, те са сравнително малки по обема на активите финансови институти. Малкият размер на дейността дава възможност за по-голяма обозримост както на стопанската дейност, така и на членската маса и другите клиенти. В крайна сметка това води до преодоляване на значителна част от информационната асиметрия между кредитор и длъжник и по такъв начин позволява по-добра оценка на риска и определянето на неговата цена. С това се обяснява сравнително ниския относителен дял на лошите кредити в портфейла на кредитните кооперации. Освен това взаимоотношенията между кооперацията и нейните членове са значително по-активни отколкото между обикновена банка и нейните клиенти. Изключително важният принцип на съвременното банкерство “Опознай своя клиент”, се реализира много по-лесно в една кредитна кооперация, отколкото в една обикновена банка. Това, което е много важно – основните кредитополучатели на кредитните кооперации са част от местната икономика. Например кумулираните пари не се дават за строеж на МОЛ в София, а с тях се кредитира местния бизнес – това по същество е социално банкиране. Не на последно място кредитните кооперации почти не са въвлечени в презгранични операции и по такъв начин не са изложени на пазарните рискове – лихвени, валутни, курсови и т. н. на международните пазари.

– Няма ли да потърсите диалог със западни партньори, които работят на кооперативен принцип?
– Към това се стремим, да направим едно обединение, в което да влязат наши, немски и австрийски експерти. През 2014 година имаме шансове за реални действия. Целта е да създадем фонд за рефинансиране. Това би довело и до законодателни инициативи за хармонизиране на нашето и европейското законодателства по кооперативна линия. Само така би се стигнало до едно по-етично и по-социално банкиране в България и би осмислило съществуването на кредитните кооперации и БАККОБ.