Пускаме дълг до 3,9 млрд. на международните пазари

През 2016 г. България може отново да излезе на международните капиталови пазари и да пласира облигации в размер до 3,9 млрд. лв. Това е записано в проекта на бюджет за следващата година, който вече се обсъжда в парламента. Въпреки това страната ни ще остане сред отличниците в ЕС по най-малки задължения. Пласирането на книжа на международните пазари ще бъде част от тригодишната програма за емитиране на дълг в размер до 8 млрд. евро, за която България вече има сключен договор със Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ. По тази програма през настоящата година България вече пласира три емисии облигации със срок от 7, 12 и 20 години в общ размер от 3,1 млрд. евро. С част от тези пари беше погасен мостовият заем заради фалита на КТБ в размер на 1,3 млрд. евро.
През 2016 г. максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет от държавата, е 5,3 млрд. лв., пише в проекта на бюджет. Това означава, че ако на международните пазари се пуснат книжа в максималния размер от 3,9 млрд. лв., за вътрешния ще остане възможност да се пласират държавни ценни книжа до 1,4 млрд. лв. Новият дълг ще се използва за покриване на бюджетния дефицит, който за 2016 г. е планиран на 1,8 млрд. лв., и за плащане по стари дългове на страната. В резултат максималният размер на държавния дълг към края на 2016 г. не може да надвишава 26,6 млрд. лв., пише в проекта на бюджет.
През 2016 г. Министерският съвет може да проведе преговори и сключи с Банката за развитие на Съвета на Европа споразумение за заем в размер до 300 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от ЕС за периода 2014-2020 г. Каква част от този рамков заем обаче ще бъде усвоена през 2016 ще зависи от конкретните нужди. Допълнително Министерският съвет ще може да предложи на парламента издаване на държавни гаранции по нови външни заемни споразумения на Българската банка за развитие в размер до 1 млрд. лв. Кабинетът ще може да даде гаранции и по заеми на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, включително от външни кредитори при условие за последваща ратификация, в размер до 900 млн. евро.
След като дълги години България беше на второ място сред страните от ЕС по-най малък дълг като дял от БВП, през 2014 г. отстъпи с една позиция и сега сме на трето място. На първите две места са Естония с дълг от 10,4% от БВП в края на 2014 г. и Люксембург с дълг от 23% от БВП. В края на 2014 г. дългът на страната ни е 27% от БВП. Като дори с новите задължения от 2016 г. ще запазим третата си позиция. Защото в момента на четвърто място в класацията на страните с най-малки задължения, с доста голяма дистанция след нас, е Румъния с дълг от 39,9% от БВП. Най-големи задължения в ЕС имат Гърция (178,6% от БВП), Италия (132,3% от БВП) и Португалия (130,2% от БВП).
Стефан Кючуков