Пълним пазарските чанти при комшиите

Отново е на мода българите да пълнят пазарските си чанти при комшиите, а еднодневните екскурзии от големите градове в страната до близката чужбина станаха истински хит. Между 25 и 45 лева излиза едно такова пътуване, като удоволствието да видиш непознати места и култура, неизбежно се съчетава с посещението на местните търговски центрове, споделят туроператори, специализирани в предлагането на подобни екстри. Освен това към съседните държави всеки ден пътуват и хората от пограничните райони, които

отдавна са проучили пазара при съседите

и знаят какво може и какво не може да си позволим. Цените често не са по-ниски, но заради качеството и доброто обслужване по-любопитните минават границата с удоволствие. В момента дори са останали съвсем малко места за прословутия празник на плескавицата в Лесковац, макар че той е чак през септември, похвалиха се организатори на еднодневното пътуване, чиято основна цел е туристите да ядат печени вкусотии до припадък.

Масирана инвазия на хора от Хасковско и Кърджалийско в Гърция и Турция бележи всеки почивен ден в България. През уикенда опашки от леки и лекотоварни автомобили задръстват граничните пунктове за южните ни съседки, като особено натоварено е през новооткрития Маказа. Маршрутът оттам спестява десетки километри по пътя към Елада, но пунктът е със скромен капацитет. Засега работи само един коридор за леки коли, към който в пикови моменти се присъединява и този за тирове. Тежките камиони още рядко минават през Маказа и предпочитат Ново село.

Туризмът към Гърция е главно към най-близките дестинации – Александруполис, Кавала, курортното селище Фанари, където има хубави плажове, незаети от частници. Все още не е подходящо за къпане дори и в по-топлото Бяло море, но нашенци идват главно на икономически туризъм, а за Гърция той е основно перилен и маслинен.

Масово разпространеното мнение е, че гръцките перилни и почистващи препарати или тези продавани по магазините в Гръцко са значително по-евтини от тези в България. В първия срещнат хипермаркет в Александруполис предположението се потвърждава веднага. Омекотител за пране от гръцка марка в 4-литрова разфасовка се предлага за цифром и словом 1 евро. Омекотителят е в 7 аромата, а промоцията е смъкнала цената му тройно. В халето на хипермаркета имаше

десетки нашенци, които бутат пълни колички

само с омекотители или прахове за пране.

Освен съмнителни гръцки марки обаче се предлагат и такива на престижни производители. Петкилограмова разфасовка от известна компания вървеше миналата седмица на не особено приемливите за нас 12 евро. Картината обаче се променя веднага, след като на сносен български консултантите ви обяснят, че ако купиш 1 туба, получаваш още една бонус.

В хипермаркетите всеки втори продавач консултант разбира български, а всеки трети го говори прилично. За това са се погрижили българските туристи, както и многото сезонни работници, прескачащи от двете страни на границата през лятото. На половин цена са и сапуни, препарати за отпушване на мивки, дори и модерните в последно време препарати на дозички, които иначе струват доста солено, сподели семейство от Момчилград, за което прескокът към Александруполис е ежеседмично занимание. Освен за лична консумация, те завъртат и малък алъш-вериш у нас и препродават.

Другият вид туризъм в Северна Гърция е кръчмарският. Дори и в курортните градчета кръчмите не са много по-скъпи от редовите в България, но при всички положения са

много по-евтини от тези на черноморските ни курорти

видя с очите си репортер на „Монитор”. Обслужването е перфектно, защото гърците може и да не обичат българите, но обичат парите им. Това пък, което харесва нашенецът, са препълнените порции, сервирани в огромни чинии.

Разфасовката на алкохола в кръчмата е 200 грама, независимо дали е узо или вино. Цените са аналогични на българските. 200 грама узо е 10 евро, това прави по 2,5 евро за 50 грама. Това прави 5 лева за малка напитка, колкото е разценката и в българска дискотека за родно питие.

Храната по пазарите обаче е сравнително скъпа, а прословутата риба – още по-скъпа, като върви от 10 до 40 евро.

Затова българите, връщащи се след пазарджийският уикенд, са натоварили багажниците си предимно с предмети за бита и неизменните почистващи препарати. На връщане опашките през Маказа са още по-солидни, защото на гръцко-българските пунктове отбиват всяка втора кола за щателна митническа проверка.

От Одрин мъкнем кори за баница и маслини

Плодовете и зеленчуците са същите, които ядем и у нас, разликата е в цената.

Джумартеси пазар привлича като магнит нашенци

Битовата химия върви както в хипермаркетите у нас

КРАСИМИР КРУМОВ

„Шест парчета пет лири, шест парчета пет лири!“ – продавачът на домашно точени кори на съботния пазар се провиква от най-отдалеченото кьоше на Джумартеси пазар – съботният пазар на Одрин, познат сред българските шопинг туристи като Синия пазар. Баничарят е заобиколен предимно от българки, изсипани накуп от поредния автобус пред „Марги аутлет”.

Ако Селимие джамия, църквите „Свети Георги“ и „Свети Константин и Елена“, както и Музеят на здравето са туристическите гвоздеи за българския турист в Адрианопол, то

за алъш-веришът си има специални спирки

Това са хипермаркетът „Кипа“, разположен в минимол на излизане от Одрин по шосето Капъкуле – Истанбул, супермаркетът „Мигрос“ от другата страна на булеварда и магазините на „Марги аутлет“ близо до него. В съботен ден веднага зад аутлета е Джумартеси пазар, а ако сте в Одрин в петък или понеделник, може да отидете до Улус пазаръ (Международния пазар), в края на пешеходната улица Сарачлар. Одрин е град, в който можете да съчетаете приятното с полезното и да напълните няколко чанти с покупки.

Преди да тръгнете, непременно прегледайте рекламните брошури на Kipa.com.tr и Migros.com.tr . Така най-малкото ще се ориентирате в цените и ще видите, че битовата химия от известните марки е изравнила цените с тези от промоционалните брошури в българските вериги и няма смисъл да мъкнете торби оттам. Ако ви кажат: „Намерих на един пазар ей такъв голям прах за 10 лева“, да знаете, че става въпрос за добре опакована перилна смес, която най-вероятно съответства по качество и на ниската си цена. Оставете тези работи.

В Одрин си струва да си купите маслини – от Синия пазар, домашно масло и кори за баница – пак оттам. Може да напълните торбите и с евтини зеленчуци.

Важно правило на пазара – пазарете се!

Доставете си това удоволствие и спестете пари. Примерно купувате шест блузки по 20 лири. Общо 120. Подайте му 100 лири, стиснете му ръката и, ако видите, че се мръщи, оставете вече опакованите торби. Преди да стигнете до следващия търговец, вашият човек сам ще ви догони.
Пълним торбите с кашкавали и сирена
До Букурещ и назад

ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА

Хранителните продукти в Румъния не са по-евтини от нашите, но въпреки това жителите на пограничните ни райони се възползват от разнообразието на стоки в северната ни съседка. Българите обикновено съчетават екскурзията или работата с пазаруването и рядко ходят там специално, за да напълнят кошницата.

Особено се харесват няколко вида сирене, които не се произвеждат у нас. Търси се най-вече сиренето „Бордуф“, което румънците използват специално за гарниране на традиционната мамалига. Продуктът е много мек и е натъпкан в нещо като мех. Цената му е към 10-15 лева за килограм.

Българите търсят и пушения кашкавал, който се продава на малки пити и също струва към 15 лева килото. Харесван е и един вид козунак, който се прави по унгарска рецепта. Тестото се завива на дървен шиш и се пече на жар обикновено пред очите на клиента. Отскоро такива козунаци се правят и на някои места в България, но те се пекат във фурна. Повече от любопитство някои си купуват и традиционната за Румъния цуйка и палинка.
До Македония отскачаме за евтина захар и ракия

IMAGES.KUMANOVONEWS.COM
В съседната държава обичат да се хвалят с манджите си и често правят кулинарни фестивали.
В бившата югорепублика цените на половина от нашите

СЕВЕРИНА ИВАНОВА

Ежедневно кюстендилци отскачат до съседна Македония, където пълнят цял багажник на автомобила си с евтина продукция. Сред предпочитаните стоки са захар, прах за пране, ракия и шоколад. „Как да не ходим до там. Всичко е по-качествено и с по-тънки цени. Да не говорим и за това, че се снабдяваме с някоя кутия цигари”, казва кюстендилка, която отдавна е загърбила родната продукция.

Репортерска проверка установи, че 1 кг захар при съседите излиза около 1 лв., при 1,75 лв. при нас. Положението е подобно и с препарата за пране. Опаковка от 9 кг, преизчислена в наши пари, излиза по 17 лева, а в търговската мрежа в областния град сумата е от 25 лв. нагоре в зависимост от марката.

Сиренето пък е само три вида, но с превъзходен вкус, хвалят се комшиите на пазара. През есента пък големият пазар става с домати и чушки за лютеница и други консерви.

Доста често цели фамилии предпочитат да си напълнят и лакомства за най-малките. Един шоколад от 200 г в Македония струва левче, при същата цена в България за половината количество.

Най-атрактивна обаче си остава ракийката. При съседите домашарката се предлага по 4 лв. за литър. „Качеството е екстра. Не си заслужава да купуваш от друго място. Да не говорим да събирам плодове и сам да си я правя. Ще ми излезе в пъти повече”, коментира 56-годишният кюстендилец Димитър. В Кюстендил цената на високоградусовата напитка стартира от цена 7-8 лв. и достига до 10 лв. „Каквото и да правим, там си е по-добре да се пазарува”, коментират често пътуващи до съседите кюстендилци.
Видинчани ходят с колелета за зарзават в Калафат

Българите пазаруват в Калафат евтини плодове и зеленчуци.
ГАЛЯ ПЕТРОВА

Хората от Видинско редовно отскачат с колелета до зеленчуковия пазар в Калафат, защото при съседите доматите, краставиците и плодовете са доста по-евтини, видя репортер на „Монитор”. За нашенци тези стоки са толкова привлекателни, че някои дори предпочитат пеша да изминат разстоянието от четири–пет километра до отсрещният град, разказва кметът на Антимово Светослав Флоров. Селото се намира в подходите към моста и местните често преминават отсреща за

ЕВТИНО СИРЕНЕ И ДОМАТИ ПО 50 СТОТИНКИ ЗА КИЛО

На румънския пазар са наели сергии и няколко българи. Иван Иванов е от Димово и е научил влашки покрай жена си от Капитановци, така че се разбира лесно със съседите. Най-често от него купуват сапуни и други препарати, дребни неща за бита. Сподели, че и преди с ферибота не е имало проблем да зарежда със стока от България, сега обаче е му е по-лесно с велосипеда си да прекарва продуктите, с които търгува.

В същото време отдавна кооперативният пазар във Видин не е „окупиран“ от румънци. Клиентите са се насочили към големите магазини. Когато хора от съседен Калафат пристигнат в града, те пазаруват какво ли не.

ДВА ПЪТИ СА СКОЧИЛИ ОБОРОТИТЕ НА ГОЛЕМИТЕ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ

във Видин от пускането на мостовото съоръжение, споделиха от хипермаркетите. Румънците пазаруват всичко, защото в България за тях е много по-евтино, като изключим част от плодовете и зеленчуците.

Търговците във Видин и в Калафат обаче са категорични, че ще им се наложи все повече да учат румънски и български език, защото ще им трябва в работата.

Автомобилите с видинска регистрация изпълват често паркингите на Калафат. В почивните дни в малкото румънско градче видинчаните са повече от местните. Те разглеждат Калафат, сядат да изпият по кафе или сок, макар чаша от тези напитки да е доста по-скъпа, отколкото в България. Кафето се продава еднакво навсякъде от 2 до 3 леи, което е около 1-1,50 лв. Навсякъде

В КРЪЧМИТЕ И РЕСТОРАНТИТЕ ОБАЧЕ СЕ ПУШИ

и това е нещото, което привлича българите.