Първият шеф на БНБ строи и санаториуми

Иван Евстатиев Гешов е най-богатият българин след Освобождението. С помощта на баща си, също много предприемчив човек, заминава да следва в Манчестър, Англия. На 23 години вече има добри познания във финансово-брокерските дела. През 1875 г., въпреки желанието на баща си да остане да ръководи кантората им там, той се връща в България и поема фамилния бизнес – търговия и финанси. След Освобождението става първият директор на БНБ. По това време капиталът на банката е едва 2 000 000 лв. Това го подтиква да изготви закон, който да регламентира превръщането на банката в истинска национална институция с капитал от 10 000 000 лв. И с монополно право да издава банкноти и ипотечни облигации. Години по-късно Гешов е поканен за министър на финансите в правителствата на Васил Радославов и Константин Стоилов, а веднага след това става и министър-председател. Освен че стои на върха на държавата, той е един от най-големите меценати в страната. Отпуска лични средства за стипендии на бедни, но трудолюбиви младежи, построява санаториуми и сиропиталища. През целия си живот е призовавал децата си двама синове Евстрати и Никола и две дъщери Хартина и Анка да бъдат скромни и да не си позволяват разкош и разточителство, защото това е недопустимо в една страна, която е далеч от благоденствието на народа. Дори се разказва, че докато били деца, един от синовете му се разплакал, че баща му не му донесъл от Англия часовник. Бащата отговорил: „При тия имиши (плодове) защо ти трябва часовник!“ На Иван Гешов дължим реално и построяването на Софийския университет, защото той е универсалният изпълнител на завещанието на Евлогий Георгиев.