Работа в Норвегия за емигранти няма
В момента стотици испанци търсят там спасение от безработицата в родната си страна, но малцина са имали късмета да намерят препитание в скандинавската държава. Вместо с предложения за работа и социална помощ, Норвегия посреща емигрантите с хлад, затворени врати и изключително високи цени, които правят оцеляването трудно. Прииждащите към нея в повечето случаи не говорят норвежки, не са с перфектен английски и за тяхно съжаление, не са политически бежанци. В противен случай можеше и да получат убежище.
Това научаваме от публикация на Кармен Перес-Лацас в сайта Presseurope, който препечатва най-интересните статии от европейските вестници и списания.
Норвегия привлича испанците с високите заплати от по 3 – 4 хил. евро и ниската безработица от 3%. След имотния бум, заробил стотици хиляди домакинства в ипотеки и заради изключително високата безработица в страната, особено при младите хора, мнозина обръщат поглед към снежната Норвегия. Често се случва някой да събере всичките си спестявания и да замине натам, след което да остане на улицата и да спи по пейките. Преди това той е опитал всичко. Със сигурност е минавал и през някой от хостелите като този на The Robin Hood Foundation в град Берген, който се финансира с 270 хил. евро публични средства, за да предлага подслон на приемливи цени. Да ползваш баня в този хостел струва 0.75 евро, което е най-ниската цена в Норвегия. Самите хостели са построени не за емигрантите, а за норвежките семейства, които не могат да си позволят да дадат по 4 евро за кафе в някое заведение. Сега обаче тези хостели са препълнени с емигранти. По 60 и 100 души минават на ден през този в Берген. Преди бяха поляците, сега мнозинството са испанци, коментира съдържателят на хостела Марк Амано.
Ако не искат в хостела, цените на нощувките в нормалните хотели са по 600 евро. Малка картонена чаша с мляко пък струва 2 евро. Цените са убийствено високи дори за идващите от сърцето на Европейския съюз. Междувпрочем, Норвегия отказа да се присъедини към ЕС, но подписа Шенгенското споразумение, което даде възможност за свободно влизане в нея на гражданите на държави-членки на Европейския съюз. Страната обаче няма изградена система, която да посреща дошлите без пукната стотинка в джоба си. Правителството не осигурява настаняване, пари или помощ. Това са дейности, които са предоставени на благотворителните организации, Червения кръст или на армията.
За самите норвежци сблъсъкът с толкова много емигранти и нищетата, в която изпадат, също е стресираща. Те обаче не могат да им предложат помощта си, защото и за самите тях животът толкова на север не е лек и изисква постоянна борба.
Финанси