Работодатели се спасяват поединично в „сивите зони“

Това е един от изводите на широкомащабно проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, направено в рамките на проект„Ограничаване и превенция на неформалната икономика“. Изследвани са 11 пилотни бранша, тъй като според 71,7% от българите неформалната икономика е в различна степен проявена на браншово ниво. Според оценките най-силно засегнати от неформалната икономика са трудоемките сектори като строителството, туризмът, текстилната промишленост, търговията, млекопреработването, селското стопанство и земеделието в частност, услугите и ремонтите, здравеопазването, частните уроци и държавната администрация. По мнението на изследваните работодатели най-малко и сравнително по-рядко срещани са сивите практики в браншове като машиностроенето, небанковите финансови услуги и пощенските услуги, където са отчитат стойности между 10 и 15 на сто. От работодателската организация коментират, че браншовете, които са първенци в неформалните практики, обикновено са свързани със сезонна работа, изпълняват отделни поръчки и отчитат огромно текучество на персонала. Изследователите са на мнение, че сивите практики са повече в браншовете и дейностите, при които има високи данъци и се изисква по-голям капиталов ресурс. Значителни сиви зони съществуват и в леката промишленост, особено при акцизните стоки, свързани с производство и търговия на алкохол, цигари, горива. В сенчестата част на икономиката се намират и текстилът и транспортът, се твърди още в изследването на АИКБ. Според работодателите тук широкото разпространение на неформалната икономика се дължи на възможността за значителни печалби, които могат да бъдат реализирани при укриване на обороти и неиздаване на платежни документи или фактуриране под реалните цени заради големите обороти, реализирани ежедневно. Кризата се разглежда като мощен катализатор на сивите практики, но според запитаните работодатели през последните две години ситуацията видимо се е усложнила. Причините са тривиални – разходите за труд стават прекалено високи и работодателите търсят начини да се „спасят поединично”.

Филип Митков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *