Размахват МВФ като дежурно плашило
ДДС не бива да се вдига, защото на практика е 23 %
Eмил Хърсев
Пак идва Международният валутен фонд. И пак с едни безумни предложения – за ограничаване на кредитирането и прочее – поредните пълни глупости. Просто за първи път чувам, че могат да се налагат подобни ограничения на икономическата свобода в една независима държава. Хвърлят се цитати, дават се примери – не знам къде си било провеждано подобно нещо … Това не е аргумент, защото в нашата страна си имаме закони и въпросната мярка всъщност е противоконституционна. Чудя се, че все още има хора, които ходят да посрещат емисарите на МВФ и даже ги слушат какво говорят. А по-добре е
–––––––––––––––––––––––––––
въобще да не им се обръща внимание
–––––––––––––––––––––––––––
Не знам докога ще продължават да ни плашат с фонда и докога неговите хора ще продължават да идват тук. Явно много е удобно МВФ да се използва за плашило и за реимпорт на политически идеи. Много е лесно да имаш вносен глашатай, който да циркулира в страната и да разнася странните идеи на икономическите екипи на родните правителства. В много от случаите фондът е изпълнявал тази роля, тя е негова обичайна позиция. Но така или иначе, предвид независимостта на Централната банка, правителството често е ползвало МВФ като инструмент за натиск с опит да се представят чисто политически решения като регулативни намеси на централната банка. Защото, ако управляващите оказват този натиск върху една независима институция, каквато е Централната банка, той би бил незаконен.
Според мен законът за БНБ категорично забранява на банката да провежда подобни драстични действия в паричната политика. Като например изискването вноските по кредитите да са не повече от 30% от заплатата на длъжника.
Но, разбира се, зависи вече кой е заинтересован. Според мен досегашните рестриктивни мерки на БНБ спрямо банките не са нецелесъобразни. Но така или иначе единствено трезорите биха могли да търсят тези си права в съда, доколкото до момента само те бяха потърпевши. Струва ми се, че, ако подобна мярка, която сега се цитира, бъде приложена към гражданите, то
–––––––––––––––––––––––––––
всеки гражданин може да отиде в съда
–––––––––––––––––––––––––––
За да иска отмяна на съответната наредба на БНБ, която налага такива ограничения. Това е административно производство, а у нас органите нямат правата на римския консул Нерон, да речем. Или на царя на Персия, който е имал абсолютно всякакви правомощия, за които си е помислил.
Другото плашило, което пак ще развее г-н Фликеншийлд, със сигурност е дефицитът по текущата сметка. Но той е естественият резултат от валутния борд в България. Този дефицит беше предречен от малцината икономисти, които все пак се постарахме да дадем някакви аргументи срещу подобна драстична мярка (паричния съвет) още през 1997 г. Това е най-естественото и най-очакваното нещо на земята. То не е толкова страшно, разбира се. Просто това е замяна. Нацията продава имущества, продава компании, в смисъл продава капиталови активи, съответно внася текущи стоки – за ежедневно потребление и инвестиционни стоки. Това е автобалансиран механизъм. Когато една чужда компания дойде и си купи примерно българска фирма, тя автоматично започва да си внася технологии оттам, където се създават те – от развитите държави. Технологично изостанала България произвежда все по-малко модерни технологии, тях просто ги няма.
Но спирането на вноса на инвестиционни технологии като забранителна мярка просто не може да бъде приложена. Да не говорим, че търсеният ефект изобщо няма как да се постигне. Да забраниш на гражданите да ползват кредит, разбира се, не значи автоматично да намалиш вноса точно пък на инвестиционни стоки. Просто няма такава връзка. В смисъл – ако искам да обруля ореха, няма смисъл да бия кучето, нали? Или ако го набия, това не значи, че ще паднат орехите. Горе-долу такава е логиката. Е, може би ще има някакво косвено въздействие – в смисъл – едно побесняло куче току-виж обрули ореха само.
Нормално беше и да се очаква този висок ръст на инфлацията. Ние предприехме героични стъпки в тая насока. Естествено, след като повишихме акцизите, нарасна и инфлацията. Поскъпна и петролът.
Какво биха могли да направят бизнесът и държавата, за да се противопоставят на тези фактори.
–––––––––––––––––––––––––––
Нищо не може и не бива да се прави
–––––––––––––––––––––––––––
Валутният борд съдържа механизми за автоматично регулиране на този процес. Този прост механизъм, наречен паричен съвет, автоматично регулира инфлацията, защото той я и предизвиква, но в същото време и ограничава.
Това може да се види на практика във всички страни със същата икономическа политика.
Бордът допринася за бързо изравняване на цените с международните, след което и за тяхното надхвърляне. Понеже ние в България имаме по-тежки условия – допълнителни рискови фактори, които не влияят на международния пазар, имаме и по-високо ниво на оборотно облагане. Затова и се получава така, че фактическият размер на данъка върху добавената стойност (ДДС) според мен е някъде над 23%. Това е така, защото фиксираните със закона 20 процента не се събират по същия начин, както в Европа. Има забавяне на данъчния кредит и това увеличава разходите на производители и търговци. Дори в страните, където данъкът по закон е по-висок от нашия, фактически е по-нисък, а при нас на практика е по-висок от номинала. Това са всеизвестни на икономистите неща. Затова и не мисля, че някой официално и сериозно обмисля повишаването на ДДС у нас. Правят се сондажи, разбира се, но аз не смятам, че бюджетът ни, който завършва с над 2 млрд. излишък, е направен добре. Освен това мисля, че, слава Богу, у нас има Народно събрание. И този път избирателят не даде контролния пакет върху него на една партия. Надявам се останалите две да имат икономически респект от игрите с този данък. Експертите им са напълно наясно с опасностите, които подобен ход би крил. Надявам се, че просто вдигането на ДДС няма да стане.