Ревалоризацията на юана ще е полезна и за Китай, и за САЩ

Ли Сиен Лун, премиер на Сингапур
„Блумбърг“

Светът се възстанови невероятно бързо от финансовата криза. Но ръстът в момента е поел в две посоки: развитите икономики все още се борят с фискални, финансови и структурни проблеми, докато нововъзникващите икономики и най-вече Азия отбелязват голям ръст. Световните дисбаланси в резултат от това доведоха до международно напрежение.
Г-20 бе създадена като форум, на който да се обсъждат тези проблеми. Тя беше особено ефективна по време на кризата и все още е полезна, тъй като включва повече държави от Г-8. Най-важните отношения в света днес са между САЩ и Китай. Между тях имаше много търкания, най-вече по въпросите с валутните курсове. Въпросът с юана е много труден от политическа гледна точка – според САЩ обезценената китайска валута създава нечестна конкуренция, докато Китай се опасява, че рязката ревалоризация ще разстрои икономиката му и ще причини безработица и недоволство.
Но от икономическа гледна точка не е необходимо тази битка да завърши с победители и победени. Постепенното оскъпяване на юана ще стимулира китайските износни индустрии да се преструктурират и модернизират, ще помогне печалбите от ръста да се разпределят не само в износа, но и в останалата част от икономиката и ще се бори с инфлацията, която е задълбочаващ се проблем в Китай. В същото време, то ще помогне да се намали политическият натиск от страна на САЩ и търканията между двете страни.
САЩ и Китай трябва да изградят взаимно доверие помежду си, за да си сътрудничат по редица трудни международни проблеми, включително ядрените програми на Иран и Северна Корея. В противен случай всяка страна ще се съмнява в мотивите на другата, особено когато се появят проблеми, например твърденията за свръхконкуренция в Южнокитайско море.

Превъзхождаща суперсила

Светът е свидетел на постепенно преместване на относителния баланс на влиянието и икономическата власт. САЩ ще останат превъзхождащата суперсила в продължение на десетилетия. Но азиатските държави виждат и усещат растящото влияние на Китай и адаптират позициите си, за да се възползват от ръста на държавата и за да укрепят отношенията си с него. Въпреки това повечето от тези държави предпочитат САЩ да запазят позициите си в Азия. Те искат да са в приятелски отношения и със САЩ, и с Китай, а не да са принудени да избират на коя страна да са.
Китайците са наясно, че останалите държави осъзнават по-голямата им самоувереност благодарение на нарасналата им сила. Китайските лидери подчертават факта, че страната се е ангажирала да се развива спокойно и че няма агресивни намерения. Предизвикателствата пред китайската вътрешна политика са многобройни и обезсърчаващи. Китайското правителство трябва да помогне на стотици милиони бедни, да създаде мрежи за социална сигурност за народа си, да смекчи голямата несъразмерност в богатството и развитието и да поддържа социалната и политическата си стабилност, така че да продължи развитието си.
Също като САЩ и други демократични държави, Китай си има своя вътрешна политика, която не може да пренебрегне. Китайските лидери трябва да обяснят убедително този факт и основните си схващания на международната общественост, която вижда Пекин и Шанхай и смята, че това е Китай. Но страните ще наблюдават и действията на Китай – как той се държи във връзка с международните проблеми, като изменението на климата и какво казват лидерите на собствения си народ за световната роля на Китай.
Икономиките са в процес на възстановяване и правителствата трябва все така да подпомагат глобалната търговия, за да задълбочат международното разделение на труда и осигурят дългосрочен просперитет за всички. В непосредствен план изцяло позитивните резултати от либерализирането на търговията ще дадат така необходимия тласък на търсенето и растежа. По време на кризата натискът за протекционистки мерки бе реална заплаха. За щастие правителствата не се поддадоха в очакваната степен, но и не направиха много за улесняване на стокообмена.

Търговски търкания

В САЩ политическият апетит за свободна търговия е слаб, което обуславя бавния напредък на страната по двустранните й споразумения в сферата и кръга преговори Доха, провеждан в рамките на Световната търговска организация. В последно време обаче имаше някои позитивни събития. Предоговарянето на спогодбата между Южна Корея и САЩ бе уточнено, макар още да не е ратифицирано. САЩ са сред деветте азиатско-тихоокеански страни, договарящи транстихоокеанско партньорство, което ще е преход към идеята на АТИС за зона за свободна търговия в региона.
Нещата не бива да спират дотук. Необходимо е лидерите да убедят избирателите, обезпокоени от безработицата и загрижени за бъдещето, че свободната търговия ще е от полза за тях в дългосрочен план. Глобализацията поставя държавите пред големи предизвикателства. Конкуренцията е сериозна, в ход е непрестанна промяна, а плодовете на благоденствието се разпределят неравномерно. Всеки опит за изолиране на конкуренцията или запазване на статуквото е обречен на провал. Корекциите във валутата също няма да създадат реално и устойчиво благополучие.
Единствената надеждна стратегия за подобряване живота на гражданите е страните да подобрят квалификацията на хората и капацитета на икономиката си. Това означава образоване на населението, инвестиране в технологии и инфраструктура за подобряване на общата производителност, развитие на нови индустрии, които да заменят западащите и постоянно адаптиране към променящите се изисквания на съвременния свят.
Освен това правителствата трябва да създадат политическа подкрепа за свободните пазари и икономическата интеграция. Нужно е растежът да облагодетелства мнозинството, а не единици. Държавата би следвало да подкрепи по-малко успелите и хората, които изостават, но без да разрушава човешката мотивация за постижения и напредък. Точно това се опитва да направи Сингапур, да подобри живота на гражданите си и да върви напред като нация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *