Регулатор на стероиди
В първите години на членството на България в Европейския съюз хармонизирането на националното законодателство с брюкселските директиви не беше особено вълнуващ процес. Къде поради липса на капацитет, къде поради други причини, но се залагаше предимно на copy-paste без съобразяване с местните особености, дори и където това е възможно. С времето обаче българските институции и лобисти постепенно влязоха в крачка и сега към законовите промени заради нови европейски изисквания се промъкват и любопитни текстове, зад които прозират едни или други желания и интереси маскирани за брюкселските директиви.
Изготвеният от Комисията за финансов надзор (КФН) проект за изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти е учебникарски пример в тази посока. Наред с конкретните разпоредби, пряко заложени в т.нар Директиви за капиталовите изисквания (CRD IV – комплект от директива 2013/36/ЕС и регламент 575/2013), въвеждащи новите и без това рестриктивни Basel III изисквания към банки и инвестиционни посредници, българският регулатор опива да прокара и текстове, които плашещо разширяват правомощията му. Въвеждат се не просто по-високи санкции, а и изцяло нови кръгове от нарушения, които могат да се наказват дори и с отнемане на лиценз, както и цял нов набор от принудителни мерки, които регулаторът може да налага на посредниците. Макар в публичните си изказвания от бранша да са сдържани, неофициално има сериозни притеснения как ще се прилагат новите текстове, ако бъдат приети в предложения вид (към момента проектът е качен на сайта наКФНза обществено обсъждане).“Това е предпоставка за административен произвол и рекет върху бизнеса“, коментира експерт от капиталовия пазар, който предпочете да не бъде назоваван.
Глоба, заради която да затвориш врати
Сред най-набиващите се на очи проблеми за инвестиционните посредници се очертават новите космически за размера на пазара санкции.Предвидени са глоби за физически лица от 2 хил. лв. до 10 млн. лв., а за юридическите до 10% от годишните приходи от дейността.“Това може би е адекватна санкция за някоя голяма английска или френска банка, но за български посредник е прекомерно“, коментира Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). По думите му няма посредник, който може да си позволи да плати такава санкция и ако се стигне до налагането й, той ще бъде принуден да затвори врати (виж интервюто).
СпоредНиколай Попов, заместник-председател наКФН, отговарящ за инвестиционния надзор, тези санкции не са решение на българското законодателство, а произтичат от европейското. „Поне от предложенията, които сме получили до момента, няма нито един коментар по отношение на санкциите. И това е нормално, защото специално асоциациите на инвестиционните посредници и на банките познават регламента и знаят, че тези санкции ги има навсякъде“, коментира той (виж интервюто).
Това обаче е само частично вярно.Според работен вариант на писмо на БАЛИП доКФНпо повод промените, с което „Капитал“ разполага, посредниците все пак са недоволни от размера на санкциите и субективизма, който може да произтече от широките граници, които са заложени. Там се дава пример, че спокойно може да се окаже, че за едно и също нарушение юридическото лице трябва да плаща значително по-ниска санкция от физическо лице в ръководните му органи.
И докато размерът на санкциите наистина не подлежи на дебат, доколкото е вписан в директивата, техният обхват е значително разширен.Или, иначе казано, в законопроекта тези глоби са предвидени не само за нарушенията, които директивата изисква да се санкционират по този начин, но и за други нарушения, коитоКФНсама е преценила. А това включва и неизпълнението на целия арсенал от нови принудителни административни мерки (ПАМ), които комисията предлага да може да налага и които не са изисквани от Брюксел. А дори и за нарушения, за които в директивата се предвижда да се санкционират с най-високите глоби само ако са нееднократни или системни,КФНси е оставила пълна свобода.
Здраво въоръжен надзор
А нарушенията са доста всеобхватни. Според проекта комисията ще може да отстранява управители, да предписва по-високи капиталови или ликвидни изисквания, промени във вътрешните правила и процедури, да ограничи дейността на посредник, като му забрани да извършва определени сделки или услуги, да разпореди ограничаване на оперативните разходи, да капитализира печалбата му, да изисква допълнително, по-често или публично разкриване на допълнителна информация… Евентуално субективно използване на комбинация от тези мерки може да направи практически всеки инвестиционен посредник нарушител. А с това и да му бъде наложена някоя от непосилните по размер санкции.
Това обаче не е всичко. Освен ПАМ за конкретно извършени нарушения комисията си оставя възможност да приложи всички тези мерки и „когато може обосновано да предположи, че инвестиционният посредник в следващите 12 месеца ще наруши разпоредби на този закон, актовете по прилагането му, наРегламент (ЕС) № 575/2013 и/или на друг регламент на ЕС“. А също така иКФНси оставя възможност да санкционира посредници групово на база на сходните им рискови профили. По този начин регулаторът ще може един вид превантивно да наказва все още неизвършени нарушения, което е доста спорно, особено предвид разтегливите понятия като „обосновано предположение“ и „сходен риск“. По тази линия абсолютно всеки посредник е потенциален нарушител и може да бъде санкциониран.
От БАЛИП протестират срещу субективизма на тези формулировки. „При тази редакция на чл. 118 (бел. ред. – където са изброени въпросните ПАМ-ове) на практика не е ясно кога, каква мярка и на какво основание следва да бъде наложена. Необходимо е текстовете да се прецизират, за да може да се прилагат. При конкретната формулировка на текстовете на чл. 118 е налице сериозна неяснота на хипотезите и противоречие между текстовете, което следва да бъде отстранено“, пише браншовата асоциация. Оттам също така настояват и санкциите да не са за неспазване на наложен ПАМ, както се предлага, а на влязъл в сила ПАМ. „Само по този начин ще се гарантира, че няма да се налагат санкции на ИП и членовете на органите за управление за неизпълнена ПАМ, която обаче в резултат на обжалване е била отменена от съда, като така няма да се стига до ситуации, при които ще се налага ангажиране на отговорността на държавата за нанесени вреди на юридически и физически лица.“
Друг нов мощен инструмент, койтоКФНпробва да получи, е възможността да отнема лиценз на посредник, ако възпрепятства надзора, като не представя изисквана информация или представя непълна, неясна или противоречиваинформация. Тук БАЛИП получават колегиална подкрепа и от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), с чието писмо „Капитал“ също разполага. И двете асоциации са категорични, че това е излишна и свръхрегулираща мярка, която не присъства в европейското законодателство, и техните аргументи вече са излагани при предишни промени и тогава са били приети от регулатора. „КФНпритежава достатъчен арсенал от средства като наказателни постановления и ПАМ плюс възможности за отнемане на лиценз при действително сериозни нарушения, включително при несъобразяване с наложени ПАМ“, констатират те.
Според Николай Попов новите моменти са изведени от практиката и досега комисията е доказала, че не действа субективно, тя е колективен орган и освен това решенията й могат да се обжалват, така че всеки посредник може да защити правата си.Думите му могат да бъдат оборени от собствениците и управителите на „Стандарт инвестмънт“, чийто лиценз бе отнет през март 2012 г., а няколко месеца по-късно това се случи и с управляващото дружество от групата. Тогава отинвестиционния посредниктвърдяха, че лицензът е отнет за нарушение на изисквания, на които компанията всъщност отговаря, и съответно отнемането на лиценза е неправомерно. Посредникът аргументира тази „незаконоустановена цел“ с две пояснения – едното, свързано със „смущаващо искане“, което е отказал да удовлетвори, а второто с потенциална „предубеденост“ от страна на „директор наКФН, натоварен с надзорните функции“. Впоследствие на две инстанции Върховният административен съд прие жалбата на „Стандарт инвестмънт“ и окончателно отмени санкцията на регулатора, но бизнесът на компанията бе безвъзвратно изгубен.
Наистина случаите на отнет лиценз са по-скоро единични, но това далеч не доказва, че в други случаи просто не се е стигнало дотам, защото „смущаващото искане“ е било удовлетворено.
И време за малко лобизъм
Разбира се, далеч не всички проблеми за местните посредници идват от местните особености. Самата директива е доста рестриктивна сама по себе си и въвежда за тях доста утежнени счетоводни правила и изисквания, които вероятно ще се пренесат в нови разходи за допълнителен персонал, нови политики и вътрешни правила. Но макар и изправени пред доста сериозни регулаторни промени, с които да се борят, браншовите асоциации по подобие на надзора също опитват да прокарат и свои лобистки текстове. Така например в писмото си БАУД се опитват да издействат защита срещу клевета и за другите финансови играчи, подобна на тази на банките. Текстът е аналогичен на този в Закона за кредитните институции и предвижда глоби за „който разпространява невярна информация или обстоятелства относно колективна инвестиционна схема, инвестиционно дружество от затворен тип, управляващо дружество, лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, инвестиционен посредник, пенсионен фонд, пенсионно-осигурително дружество или застрахователно дружество, с което се уронва доброто име или доверието към тези небанкови финансови институции“.
Друга линия, по която управляващите дружества (и другите институционални инвеститори) се опитват да си издействат облекчение по подобие на банките, е чрез ускореното издаване на изпълнителен лист само въз основа на счетоводни документи. Те искат това да може да се случва и чрез уведомление от довереник на облигационерите по публични облигации. Целта е така да улеснят осребряването на обезпеченията и да заобиколят тромавите процедури по несъстоятелност, които позволяват измами от недобросъвестни емитенти. Предложението обаче е странно предвид факта, че в момента се обсъжда отпадането на тази привилегия и за банките.
Посредниците също се опитват между другото да си прокарат и свои малки желания, като например прецизиране на текста, който да им позволи да оповестяват извънборсовите сделки само на сайтовете си. И досега тяхната практика е такава, но това става с полузатворените очи на регулатора, тъй като законът формално изисква те да подават информацията и на регулирания пазар.
Дори всички тези съмнителни „подсладители“ да минат, ако законопроектът се приеме в този му вид, едва ли ще има повод за особени тържества на капиталовия пазар. Подобна свръхрегулация на финансовия сектор обикновено има един ясен и предвидим резултат – убива местния пазар и изгонва бизнеса към други дестинации. Българската борса и без това не е особено жива (макар последните месеци да проявява някакво подобие на пулс), а в рамките на единна Европа билетът за чужди пазари се взима лесно. И обикновено е еднопосочен.