Реиндустриализацията няма как да стане без работещ диалог наука-бизнес

Реиндустриализацията у нас няма как да стане факт, без да имаме една добра и работеща научна база.

До този извод стигна зам.-министърът на образованието и науката Иван Кръстев, който откри форум за диалога между бизнеса и науката в страната ни, пише news.bg..

След като една от основните задачи на правителството на Пламен Орешарски е именно реиндустриализацията, зам.-министърът предупреди, че нивото на научната база в България е обидно ниско в сравнение с останалите страни от Европейския съюз, което ще е една от основните пречки пред реиндустриализацията.

Зам.-министър Кръстев алармира още по тази тема, че сравнително ниско е и равнището на публичните инвестициите в науката у нас.
„Повишаването на инвестициите в иновации ще доведе до една по-работеща връзка между индустрията и науката“, отбеляза още зам.-образователният министър и посъветва научните организации да бъдат по-отворени към нуждите на бизнеса.

Днешният форум, посветен на връзката между науката и бизнеса, се допира до проект „Наука и бизнес“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

Основните изводи от изпълнението на този проект са, че фирмите в България са по-скоро незаинтересовани от научните организации, а голяма част от родните компании от своя страна изобщо не се занимават с иновативни дейности.

Пазарното мислене пък не е сред характерните черти на академичните кадри. Не добра е картината и по отношение на диалога между университетите ни и науката, тъй като повечето от висшите заведения нямат развити и работещи научно-изследователски центрове.

Това е и едно от обясненията на факта, че българските университети имат ограничени връзки с производствения сектор.

Не на последно място причините за слабия диалог между бизнеса и науката са липса на управленска политика по отношение на иновациите и лошата координация между правителствените органи на контакта между науката и практиката.