Реформата в културата ще остане в историята като Затворено писмо към българското общество
Публикуваният на сайта на Министерството на културата проект за постановление за преобразуване на културни институти, вероятно ще остане в историята на нашата култура като едно Затворено писмо към българското общество.Това се казва в отворено писмо от милеещите за българската култура, адресирано до структурите на изпълнителната власт, кметовете на българските градове, неправителствените организации,ръководителите на политическите партии и медиите, съобщи за Информационна агенция КРОСС диригентът, композиторът и общественик Пламен Джуров.
В проекта ще останат затворени управленската немощ и липса на стратегическа и тактическа визия, безхаберието за развитието на България и несъобразяването с културния контекст на Европа и света, безпринципността и волунтаризма на административния диктат. Защото с него ще бъдат погребани културните напластявания на няколко поколения музикални и театрални дейци, изградените институти, създадените традиции, надеждите за културен растеж на нацията, перспективите за развитие на творческите индустрии и икономиката, на преживяването и свободното време, потенциалният принос на културния сектор за заетостта и брутния вътрешен продукт, за градско/регионално развитие и социално сближаване и т.н., се казва в писмото.
„След като злополучно кастрира с произволни цифри музикалните структури в Австрия, Германия, Италия и Франция, Вежди Рашидов се е заел да докара изпълнителските изкуства у нас до нивото на незащитения от него бюджет на Министерството на културата, т.е. да прекрои институтите по свой, а не по общоприетия аршин. Българските изпълнителски изкуства не могат и не трябва насила да бъдат напъхани в това Прокрустово ложе, защото този път те ще бъдат непоправимо осакатени. Не може да има реформа в която и да е сфера, при която липсват: анализ на ситуацията, сравнителен анализ с чуждите практики, изводи и препоръки за мениджмънта, перспективи за развитие, финансово обезпечаване и правна рамка, очаквани социален ефект и финансови резултати. Тази последователност не е спазена, няма конкретни бройки, няма реално финансово изражение, няма план за ресоциализиране на освободените хора по категории и др. Експертите на министерствата на финансите, правосъдието, социалните грижи и др. вероятно ще направят задълбочен коментар на тези „скрити картинки“. Всъщност макар и с общи фрази, мотивите за „редуциране и окрупняване“ говорят в повечето случаи за необходимостта от нови решения в мениджмънта, а не в правния статут или профила на институтите. Задължително е МК преди всичко да уточни с помощта на какъв експертен капацитет и след какви обсъждания е създадена новата „музикална карта“? Директорите на съставите не са питани, работната група от април-май няма заключения в този дух. Тогава става ясно, че това са свободни съчинения на политическия кабинет. Това е грубо вмешателство на некомпетентна политическа воля в деликатна управленска сфера, чиято специфика надхвърля познанията на кабинетните влъхви /и за което неминуемо скоро ще се понесе тежка политическа отговорност/. Как иначе можем да си обясним смислеността в подреждането на 4 осакатени салонни оркестъра през 100 км в Северна България /Видин, Враца, Плевен и Шумен/? Какъв ли е базовият анализ, след като запълняемостта на залата в горепосочените състави е 3 пъти по-висока от тази на Софийска филхармония при 3 пъти по-ниска себестойност на един зрител през 2009 г. /NB – в натуралните показатели на МК има липсващи данни и неверни цифри, манипулативно промъкващи се в официални изказвания!!!/ Какво означава да намаляваш състав поради намаляване на зрителския интерес? Та ако това е единственият критерий, то не трябва ли да се започне от сцената на политическите актьори – Народното събрание? В този смисъл не е ли Родопският театър или Видинска филхармония същият символ и инструмент на държавност в своята сфера, както и Народното събрание? Как да охарактеризираме вливането на Националния музикален театър“Стефан Македонски“ в Балет „Арабеск“, освен като лаишки опит за немотивиран команден произвол в изкуството /Боже, до каква терминология опряхме през 21 век, но за съжаление е точна/? При очевадно прокараната „реформаторска“ граница между столичните и провинциалните институти, крещяща е липсата в проекта на децентрализационна идея, както и ролята на общините в тези процеси. Примерът с Пловдивската опера, която само след 6 месеца може да е с модерна общинска сцена, демонстрира високомерно отношение на министерството към тези важни партньори и оголва истинските причини и мотиви за „реформата“ – съкращения от липса на средства, а не оптимизиране и развитие. Енигматична остава ролята и на другите големи градове – Бургас, Варна и Русе – изглежда те също трябва да приемат чинопоклонно гилотината на МК. Заедно с обтекаемите мотиви, чийто есеистичен патос окарикатурява сериозността на очакваните действия и резултати, особено през призмата на „интереса на аудиторията“. Искат се 1.8 млн. целеви средства за обезщетения. Вероятно финансовото министерство ще обремени фиска с тези пари, но министърът на културата от месеци не е на мястото си да обясни, че това е 20% от необходимата сума, за да се прекрати през тази година скандалното припознаване на актьори и музиканти като елемент от бюджетното бреме на държавната администрация. Трябва време, за да се изработи стратегия и закон и да се влезе в новата финансова 2011 г. с делегирани бюджети в реалистични обеми. Предложените промени са продиктувани от временни финансови причини, при това причинени в голяма степен от самото Министерство на културата със слабата му позиция и аргументация пред МФ, а последствията ще са непоправими и ще отекват години. Как е свързана например идеята за тази „реформа“ с професионалното образование? Да направим нулеви години по духови инструменти в средните музикални училища и вузовете? Да увеличим многократно приема на оперни певци? Къде младите актьори и музиканти ще трупат опит и стаж – единствено в столицата ли? Кой от посочените в документа модели драстично оптимизира управлението им от гледна точка на качеството на произвеждания продукт? Как стойността на изпълнителските изкуства ще стане по-видима както в художествено отношение, така и като интелектуален и финансов капитал, използван в икономиката на знанието? Това са по-дългосрочните измерения на днешния абсурд, наречен „реформа“. И тъй като на обществото отново се пробутват някакви пластмасови отливки, то не може да остане равнодушно към такива ерзац-преобразувания. Истинските реформи се правят с пари, а не с принудителни икономии. Дори и непопулярните мерки са добре дошли, когато са обусловени от разумно претеглени фактори, но не могат да бъдат етикет на необосновани административни импровизации. Впрочем достоен пример за поведение и отношение към културата по време на криза са одържавяването на Народната опера от правителството на Стамболийски веднага след Националната катастрофа и Ньойския договор /наред с реформите и големия тласък в образованието/, както и Законът за театъра от 1942 г. Кризите са за хора на духа и за истински държавници – те тогава показват своята сила. Друго поведение е израз на тежка криза в представата за обществени ценности, която не е в икономиката, а в главите на прелетни политици“, заключава писмото.
В момента продължава събирането на подписката в няколко града на България.
Финанси