Рецептите на индустрията

За разлика от администрацията мениджърите отдавна набелязаха вероятни мерки за омекотяване на удара от кризата. Всички те се обединяват около няколко предложения за държавна подкрепа, каквито останалите европейски правителства вече прилагат.Бизнесът настоява държавата да покрива част от лихвите им по инвестиционните заеми,което би неутрализирало затварянето на финансовата система. От два месеца банките се въздържат от кредитиране, затова мениджърите предлагат да се сложи котва на лихвите, за да могат да ползват инвестиционни или оборотни заеми, както това ставаше безпроблемно досега. Второто искане на бизнеса е свързано с бюджетния излишък, част от който би могъл да се насочи към отрасли, постигнали ръст през миналата година.Това искане се поставя основно от земеделските производители и представителите на хранителната индустрия, за които е изключително важно бюджетът да отпусне пълния размер на националните доплащания към евросубсидиите за плащане на площ, както е записано в присъединителния договор на България. Според експерти това би имало дългосрочен ефект, защото ще позволи на бързооборотните отрасли на икономиката да запазят конкурентоспособността си.Проблемите в тежката индустрия според предприемачи могат да се разрешат, ако най-после бъде създаден държавен инвестиционен фонд за експортно, гаранционно и рисково финансиране, което се очакваше да стане още в началото на тази година. Преди месец министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обясни, че фондът може да задейства най-рано от средата на 2009 г. заради процедурните правила на Европейския инвестиционен фонд, който ще го управлява.Българското правителство реши да използва ресурса от 200 млн. евро, очакван от страната по оперативна програма „Конкурентоспособност на българската икономика“, като към него ще се включат и бюджетни средства, с които ще оперира бъдещият холдинг. Забавянето на регистрацията му обаче се определя от бизнеса като фатално, защото компаниите сега спешно се нуждаят от подобна финансова институция вместо след половин година. Този проблем беше посочен от предприемачи от машиностроителната индустрия, чиято продукция почти изцяло се изнася в чужбина.За последните десет години близо 80 на сто от машиностроителната индустрия се експортира. Секторът успешно преодоля стагнацията след 1989 г. и без помощта на държавата, но поредната криза принуждава мениджърите да искат преразглеждане на някои държавни регулации. „Не оспорваме предимствата на валутния борд от гледна точка на финансовата стабилност на страната, но настояваме държавата да отчете негативите за износителите“, обясни шефът на машиностроителната компания „Петров ПМ“ Петър Петров. Той посочи, че за десетте години от действието на борда бизнесът е загубил почти 40 на сто от доходността си заради инфлационните разлики с европейските държави, където основно са изнасяли.“Докато в България инфлацията се повиши от 5-6% до 11 процента, в Германия тя се движеше около 1-2 на сто. В резултат от тези разлики на практика ние субсидирахме държавата, затова настояваме сега тя да ни подкрепи“, обясни още Петров. От името на колегите си той предлага държавата да отпусне ресурс за банките, които кредитират експортно ориентираните компании. От сектора настояват и за специални преференции за износителите, които кандидатстват за субсидиране по европейските програми. „Очакваме проектите ни да се разглеждат с предимство особено за фирми, които създават нови продукти или въвеждат иновации“, допълни още Петров.

Субсидиите за земеделието ще блокират кризатаИсканията на фермерите за пълни държавни субсидии за сектора не са прищявка, а механизъм за блокиране на кризата, която все повече се задълбочава, смятат мениджъри от хранително-вкусовата промишленост. Преработвателите са основни потребители на суровината и според тях, ако секторът получи по-големи помощи, това би подкрепило не само земеделските производители, но и цялата хранително-вкусова промишленост, която отдавна страда от липсата на суровини.Другата заплаха е и европейската продукция, която може да залее българския пазар. „Полските и чешките износители на прясно мляко правят невероятен дъмпинг на пазара, като внасят субсидирана продукция на ниски цени. С транспортните разходи литър мляко излиза по 65 ст., докато мандрите го купуват от българските фермери от 65 до 90 ст.“, обясни Димитър Зоров, председател на асоциацията на млекопреработвателите и собственик на мандра „Пършевица“. Според него, ако кабинетът не подкрепи българското земеделие, кризата в сектора ще се задълбочи.Българските млекопроизводители настояват за целогодишно субсидиране за качественото мляко плюс държавна помощ за покупката на фуражи в рамките на 180 млн. лв. годишно. Другите 378 млн. лв. са исканата държавна помощ от зърнопроизводителите, които очакваха по този начин да покрият загубите си от ниските цени на зърното през тази година. На този етап обаче политиците отказват допълнителната помощ с мотива, че в сектора щели да влязат големи европейски субсидии.