Румъния: златен бизнес, съсипана природа

Изоставени от държавата

Хората от Бая Маре все още страдат от тежката катастрофа, сполетяла града им преди точно десет години – цианидовата авария през 2000 година. Днес те отново имат повод да се опасяват, че трагедията може да се повтори.

Точно преди десет години край румънския град Бая Маре стана тежка екологическа катастрофа. Скъсването на дигата на изкуственото езеро на местната златодобивна мина предизвика силно цианидно замърсяване на реките в района, както и на Дунав. Добивът на злато бе преустановен през 2006, но ето че сега един нов собственик възнамерява да възобнови производството – използвайки старата и опасна технология на цианидова флотация.
Детският екоклуб на Родика Бабут сади редовно дръвчета

Сасар е едно малко градче в северна Румъния. Там срещаме Родика Бабут, местната библиотекарка и председателка на екоклуба. Тя гледа към старото утаително езеро на фабриката и казва: „Тази гледка е просто потискаща. Истинско безобразие е, че до ден-днешен това езеро фактически не е премахнато и продължава да замърсява околността.“
Давид срещу Голиат
50-годишната Родика Бабут си спомня, че навремето във фабриката за добив на ценни метали работели много от хората в областта, но никой изобщо не се замислял за екологическите щети. Едва цианидовата авария през 2000 им отворила очите. Бабут решила да предприеме нещо и така стигнала до идеята за създаването на еко-клуба, с ясното съзнание, че това е само един символичен, безпомощен жест.
Австралийско-румънската фирма Аурул, както и румънските власти не направиха почти нищо за сигурността на местното население. Нямаше и никакви обезщетения. През 2006 фабриката бе продадена и днес е собственост на руската фирма Полюсголд, която е подала молба за възобновяване на производството и има добри шансове да го получи.
Ако не е този упорит пенсионер. Цели осем години Василе Татар води дела срещу румънската държава. Давид срещу Голиат – и накрая Голиат изгуби. Всичко започва преди десет години, когато синът на Татар заболява от хронична бронхиална астма – само няколко месеца след аварията. Татар иска незабавно затваряне на фабриката, но изгубва делото във всички инстанции.
Василе Татар

До последен дъх
Тогава той се обръща към Европейския съд за човешките права, който дава право на жалбата му. За пръв път Страсбургският съд осъжда една държава заради здравните щети, които е причинила на гражданите си поради грубо пренебрегване на екологическите норми.
Само че румънските власти игнорираха съдебното решение. Сега Василе Татар отново съди държавата, за да я принуди да изпълни постановлението от Страсбург: „Аз съм голям инат, така че и десет години да трябва, за да се стигне до изпълнението на присъдата, аз ще продължа да се боря. Може би дори няма да доживея този ден, но на нашите правителства трябва да им стане ясно най-сетне, че не могат безкрайно да ни правят на балами.“

К. Версек, С. Гяуров , Дойче веле