Ще се отърве ли световната икономика от „горещите пари“?

Ответният политически удар срещу разточителните глобални банки вече е в ход. Регулаторите по цял свят взеха на прицел трансграничните потоци от „горещи пари“, а контролът върху движението на капитал отново е на мода в развиващите се икономики. С две думи финансовата глобализация отстъпва на заден план.
Въпросът, пред който са изправени отговорните за държавната политика лица и инвеститорите, е дали могат да премахнат „пяната“ в глобалните финанси, без да бъдат накърнени ползите от реалната глобализация в търговията и преките инвестиции.

Незначителни рискове

Много от нововъзникващите икономики пък трябва да решат дали си струва да се задоволят с малко по-слаб, но по-стабилен растеж с цел намаляване на волатилните и дестабилизиращи финансови потоци.
Ако съдим по последните прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) за световния растеж, рисковете в тази посока, поне засега, изглеждат незначителни.
МВФ повиши очакванията си за тазгодишния глобален растеж с почти цял процент на 3,9%, а за 2011 г. на 4,3%, което е значително над средното равнище от 3,3% за последното десетилетие и най-високото темпо след пика от 5,2% по време на бума през 2007 г.
Това, естествено, не е цялата картина. Като оставим настрана мерките на нововъзникващи гиганти като Бразилия за данъчно облагане на капиталовите притоци, заливащи местните им пазари, повечето от следкризисните предложения за обуздаване на глобалните банки и финанси са в процес на развитие.
Изненадващото предложение на президента Барак Обама американските банки да бъдат лишени от правото да търгуват за собствена сметка е най-ясният признак, че месеците на анализи и умуване най-сетне предизвикват реакция сред държавниците и те ще обмислят сериозно всяко ново предложение.
Свиването на глобалните мегабанки, чийто фалит е заплаха за цялата система, има много привърженици в чужбина и може да внесе коренни промени в трансграничното движение на капитал в бъдеще.
Подобно мислене е в съзвучие с призивите за по-голяма регулация от „страната домакин“ за сметка на „страната източник“, очертани от икономистите в британската комисия „Уоруик“ миналия ноември.
Така глобалните банки ще бъдат принудени да заменят чуждестранните клонове с добре капитализирани дъщерни компании, регулирани от държавата домакин, а не от съответния орган в държавата на компанията майка. Според управителя на британската централна банка Марвин Кинг тези мерки „значително ще улеснят живота на националните регулатори“.
Ново предложение на Базелския комитет по банков надзор изключва възможността банките да използват миноритарните си дялове във филиали (много западни банки оперират по този начин в нововъзникващите пазари) като капиталов буфер.
Споменатите досега решения ще покачат разходите по трансграничното банкиране и финансиране и дори могат да го свият, но са твърде общи и трудно могат да получат количествено изражение.

Колко далеч стигнахме?

В опит да измери колко бързи и мащабни са станали глобалните финанси в хода на глобализацията на търговията, МВФ изчислява, че между 1980 г. и 2007 г. търговията на стоки и услуги е нараснала от 42% на 62% от глобалния брутен вътрешен продукт (в момента около $60 трлн.). Преките чуждестранни инвестиции обаче са се покачили от едва 6% на 32%. Запасът от международни банкови заеми и други финансови искания се е увеличил от 10% на 48%.
Кредитната и банкова криза от последните две години засегна трансграничното движение на капитал, но потоците към нововъзникващите икономики вече рязко скочиха, а много оценки биват ревизирани в положителна посока.
Тази седмица глобалната банкова асоциация Институт по международни финанси (ИМФ) повиши оценката си за нетните частни капиталови потоци към нововъзникващите пазари през миналата година с почти $100 млрд. на $435 млрд. и очаква общата сума да нарасне още повече тази година до $722 млрд., което е над равнището от 2008 г., макар и под пика от над $1 трлн. през 2007 г.
ИМФ очерта някои бъдещи пречки пред тези потоци, в това число механизмите за контролиране движението на капитал в развиващите се страни, по-високите капиталови изисквания за банките и нежеланието на тези институции да финансират лихвения кери трейд сами или за клиенти като хедж фондовете.
„Очертаващата се по-строга регулаторна среда, разбира се, вече влияе върху решенията по кредитирането“, се казва в доклад на организацията.
Засилването на капиталовите потоци в следващите две години ще бъде движено от преките инвестиции и вложенията в акции, като портфейлните потоци се очаква да паднат отново тази и следващата година.
Явно затягането на регулаторната среда за банките и обуздаването на вълната от „горещи пари“ могат да бъдат извършени без сериозни последици за цялостния растеж – констатация, подкрепена и от редица уважавани изследвания напоследък.
В доклад, озаглавен „Защо финансовата глобализация е разочароваща?“, икономистът от „Харвард“ Дани Родрик и колегата му от института „Питърсън“ Арвинд Субраманян заключават, че трудно могат да се открият реални икономически ползи от финансовата глобализация.
„Страните с най-висок растеж са по-слабо зависими от капиталовите притоци. Финансовата глобализация не доведе до изглаждане на потреблението или редуциране на волатилността“, посочват те.
И допълват, че различията между суверенните и регулаторните режими обричат международните финансови потоци на много по-тежки изкривявания, отколкото има при вътрешните. „Най-добрият подход на държавната политика е балансът между възпирането и насърчаването на вълната от капитал. Държавниците, които виждат предизвикателствата си предимно във втората сфера, допускат огромна грешка.“

Ройтерс