Русия готова да изкупи българския дял в Бургас – Александруполис

България по думите на Михаил Барков, вицепрезидент на Транснефт, дължи 6 млн. евро вноска в развитието на проекта. София е обещала да се изплати до 20 март, но не го е направила заради процедурни препятствия – пише Газета.Ру.
На 28 март България трябва да даде заключение по ОВОС на проекта за тръбопровода, който ще мине през 150 км българска територия през природен парк Странджа. Руската страна очаква, че парите ще бъдат преведени тогава.
Но ако и тогава няма пари, руските акционери ще започнат консервация на проекта. Първо ще се съкрати щата. Ще се намалят и административните разходи, включително за наем на сгради. Проектната компания имала някакви пари до юни, но ако и след това българските пари не пристигнат, проектът ще премине в спящ режим с офис екип от само трима души.
Проектът на стойност 1.5 млрд. долара формално се бави заради дълга на България в размер на 6 млн. евро. София не иска да плати докато не е готова оценката за въздействието на тръбопровода върху околната среда – пише руската медия.
Както е известно, според сключените през 2008 г. договори Русия има 51% от проектното предприятие. Руските дялове са разделени по равно между Роснефт, Транснефт и Газпром нефт, които съвместно са учредили ООД „Тръбопроводен консорциум Бургас – Александруполис“.
По-рано руският енергиен министър Сергей Шматко не е изключвал възможността Русия да излезе от проекта. Транснефт посочват: засега не се планира оттегляне. Акционерите са готови да поддържат идеята в замразено състояние дотогава, докато България не вземе окончателно решение. „Но не можем да плащаме за България“ – възмущават се руските енергетици.
България не показва активност по отношение на дълга си, вероятно заради затрудненото икономическо положение – казват още от Транснефт. Но ако България искала да излезе от проекта, да го каже направо и Русия щяла да изкупи българския дял.
Руските анализатори обаче отбелязват, че без одобрение за ОВОС, няма смисъл да се изкупуват дяловете на България. Основните аргументи против са екологически претенции, така че ако въздействието върху околната среда се прецени като неприемливо, Бълагрия просто няма да прокара тръбата.
Но дори ОВОС-ът да излезе пложителен, надали България ще е склонна да се откаже от акционерното си участие. Да минава през страната ти тръба, която е 100% чужда собственост, не е изгодно както в икономически, така и в политически план. Така че предложението на Транснефт не е много реалистично.
Засега няма нужда да се бърза особено с тръбата. През есента, когато Босфорът и Дарданелите са най-натоварени, танкер с петрол преминава за около седмица – което е приемливо. Но ситуацията ще се измени с разширяването на тръбопровода от Каспийско море, тогава в Черно море ще има много повече танкери, времето на престой ще нарасне и тогава ще е необходим алтернативен път за доставка.
Такава алтернатива надали ще е турският Самсун – Джейхан. По руски изчисления, превозът по море е 2 доалра за тон нефт, през Бургас – Александруполис ще излезе 7 – 8 долара, а през Самсун – Джейхан 22 – 25 долара. Само ако танкарът се забави за около месец, петролните производители ще се съгласят да плащат подобна сума – коментира експерт.
Като цяло се очаква транспортното натоварване в Черно море да се увеличава с времето, което би могло да принуди нефтените компании да насочат на изток част от своята продукция.

Финанси