Само в Марица: Две нови държавни банки вдигат индустрията
Две нови държавни банки вдигат родната индустрия. Едната ще се казва „Индустриалбанк” и ще кредитира високотехнологични производства, фармация и значими отрасли за националната икономика. Името на другата е „Биохран”, задачата й е да подпомага крупни инвестиции в производство на храни, биоземеделие и туризъм, но само в частта му балнео, СПА и уелнес. Това са ключовите идеи за съживяване на българския бизнес, които разработва Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация, регистрирано пред дни в Пловдив. Активисти в организацията са д-р ик. Петър Нейчев и проф. Д-р Асен Конарев.
Двете нови банки ще се захранят с капитал от международните пазари чрез облигации, гарантирани от държавата, обясниха авторите на идеята. Сега е изгодно да се теглят заеми, потвърди и проф. Кръстьо Петков. Външният дълг на страната е 17 % при разрешен таван от ЕСдо 60 на сто, категоричен е той. Така че сълзливи истории от рода на „Децата и внуците ни ще плащат, не са уместни”.
Единствената се държавна банка у нас – Българска банка за развитие, няма потенциал да обслужва големи проекти. Тя е насочена към микро и стартиращи предприятия, аргументира се Петър Нейчев.
Тезата на икономистите от Пловдив е, че 90 на сто от българския бизнес е зависим от чужди капитали. В ЕС няма друга такава страна, в която икономиката да е така зависима отвън.
банковият, застрахователният и пенсионно-осигурителния пазар да бъде доминиран в такава висока степен от чуждестранни компании, се казва в „Бялата книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.” Идеята е изданието да бъде популяризирано сред широката общественост и на правителствено ниво.
Пловдив е мястото с най-голям потенциал за реиндустриализация, като регионът притежава едно неоспоримо предимство – наличието на кадри, счита проф. Кръстьо Петков. Той посочи и един парадокс: промишлеността в България създава 24.6 на сто от БВП, което чисто статистически е едно добро ниво, но де факто ние сме една „ишлеме-икономика”, която създава много ниска добавена стойност.
= Перспективни =
Европейската комисия е посочила пет ключови научни и технологични области, в които България има реални силни позиции. Това са: нанотехнологии и нанонауки, информационни и комуникационни технологии; Биотехнологии; Хранително-вкусова промишленост, селско стопанство и рибарство.
= Лица =
Петър Нейчев бе един от създателите на фалиралата Агробизнесбанк, който заедно с още четирима банкери, сред които Христо Александров, Христо Данов и Гинко Ализотов, бяха напълно оправдани преди три години от състав на ВКС за източване на 23 милиарда лева от банката.