Само 16% от българите са пазарували онлайн
Делът на българите, пазарували онлайн за лични цели, е намалял до 16.6% през 2016 г.
Най-активни при поръчването на стоки или услуги по интернет са младите хора на възраст между 16 и 34 години, отчита годишното изследване на Националния статистически институт (НСИ). Година по-рано пазаруващите в интернет са били 18.5%, а през тази година нивото им се връща на това от 2014 г.
Предимно от България
Жените (17.1%) са по-активни в онлайн пазаруването от мъжете (16.1%). По интернет най-често се купуват дрехи и спортни стоки, следват предмети за дома и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации.
Повечето продукти са закупени от продавачи от България (87.4%), но немалко пазаруват в интернет магазини от други европейски страни (41.4%) или от други държави извън ЕС (18.7%), показва проучването.
По-голяма част от купувачите са поръчвали стоки или услуги между един и два пъти (42.9%), а преобладаващата обща стойност на покупките е до 200 лева. Едва малко над една десета от пазарувалите по интернет са купували или поръчвали стоки или услуги чрез кликване на реклама в уебсайт или социална медия, като жените са били по-импулсивни от мъжете.
Основните пречки пред пазаруването в интернет са трудности при намиране на информация за гаранцията и правата на купувачите; по-дълго време за доставка от посоченото в сайта и технически проблем по време на поръчване или плащане.
Близо две трети – с достъп до интернет
Резултатите от изследването показват, че 63.5% от домакинствата в страната имат достъп до интернет в домовете си. Това е ръст от 4.4 процентни пункта спрямо предходната година, отчита НСИ. Над 62% са с осигурена широколентова връзка, която освен фиксирана кабелна включва и интернет връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори.
Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България обаче над една трета от домакинствата все още нямат достъп до глобалната мрежа в домовете си. Близо половината от тях посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, 42.5% смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), а според една трета оборудването е скъпо, посочва НСИ.
Младежите са най-активни
Повече от половината от хората на възраст между 16 и 74 години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично, отчита проучването. В сравнение с предходната година това е ръст от 3.5 процентни пункта.
Най-активни са младежите между 16 и 24 години. Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените. Образованието също определя честотата в сърфирането – 86.6% от хората с висше образование правят това редовно.
Трудовият статус на лицата също оказва влияние. Най-често използващите глобалната мрежа са учещите (незаети) – 95.3%, следвани от работещите – 74.9%. Почти половината безработни също се възползват редовно от възможностите, които предоставя интернет.
Най-предпочитаното устройство за достъп до мрежата в домашни условия е мобилният телефон (70.4% от активните потребители), пише capital.bg. Освен традиционните устройства като настолен компютър, лаптоп и таблет някои потребители избират по-интересни средства за сърфиране, например смарт телевизор (6.2%).
Тези, които редовно използват интернет извън дома или работното място, също предпочитат мобилния телефон за достъп (69.1%), а 30% сърфират чрез лаптоп или таблет.
Редовните интернет потребители най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация – за телефонни или видеоразговори, участие в социални мрежи, изпращане или получаване на електронна поща. Над 81% от сърфиращите правят това заради достъпа до информация – те четат вестници, търсят новини, намират данни за стоки или услуги. Следват ползващите интернет за забавление (слушане на музика, играене на игри, гледане на телевизия, видео при поискване и др.). Най-малобройни са тези, които използват интернет за творчество (качване на собствено съдържание, създаване на уебсайт или блог) – 35.6%, показва проучването на НСИ.
Половината от потребителите предоставят някакъв вид лична информация в глобалната мрежа. Най-често това са данни за контакт (например домашен адрес, телефонен номер, е-поща), като хората с основно или по-ниско образование са по-малко склонни да дават лична информация в интернет.
financebg.com