Сваляме данъците за най-бедните
Обмисляме още едно увеличение на пенсиите наесен
Искаме по-ниски ставки за старост, но трябва да им дойде времето
По-високи пенсии или по-ниски осигуровки? Това е спорът, който водят тези дни коалиционните партньори от БСП и НДСВ. Левицата се опитва да си върне твърдия електорат, като увеличи парите на възрастните хора с 10% вместо с 8,5 на сто, както е предвидено в бюджета. Царистите пък заложиха на средната класа – те настояват вдигането на пенсиите да се обвърже с намаляване на социалните вноски с 3% от 1 юли. Има достатъчно пари в хазната, за да свалим осигурителната тежест, твърдят царистите. Трябва време, за да се направят изчисления, да не бързаме, контрират червените. Как ще бъде разрешен този казус и ще подкрепи ли НДСВ коалиционния си партньор? „Стандарт“ попита зам. изпълнителния директор на Националната агенция по приходите и член на Висшия съвет на БСП Катя Колева и бившия социален министър и депутат от НДСВ Христина Христова.
Катя Колева
Фото Борис ЦанковКатя Колева, зам. изпълнителен директор на Националната агенция за приходите и член на Висшия съвет на БСП
–––––––––––––––––––––––––––
– Г-жо Колева, имаше ли наказателен вот от страна на червените избиратели заради социалната политика на БСП?
– Нашите привърженици, които не излязоха да гласуват, ни предупредиха, че имаме проблеми в партийните структури и че не са удовлетворени от резултатите в управлението през последните две години. Така ни дават шанс да покажем, че можем да постигнем по-добри резултати, които да съответстват на завишените очаквания.
– Какво трябва да се коригира в социално-икономическата политика на правителството?
– Трябва да предприемем чисто практически мерки, за да постигнем целите си. Водим последователна политика и сега на дневен ред са онези малки и необходими стъпки, които ще накарат хората да почувстват реално положителна промяна. Все пак България от 1 януари е в една желана, но нова ситуация като член на ЕС. И преоценката на приоритетите, особено в социално-икономическата област, ще са обект и на дискусиите на конгреса ни в събота.
– Налага ли се усещането за липса на справедливост у хората?
– Съществува подобно усещане у хората, видях го по време на срещите ми из страната като кандидат за евродепутат. Основният проблем, който се поставяше, и то не само в икономически изостаналите райони, беше за несправедливо разпределение на благата. И за да можем да говорим за тези проблеми от политическа гледна точка, трябва да набележим някакви мерки. Пенсионерите например разчитат на увеличение на пенсиите от 1 юли с 10%, но и това трудно ще задоволи очакванията. Затова се обмисля и друго увеличение, евентуално през есента, ако бюджетът може да го издържи. Не бива да забравяме и проблемът на голяма част от пенсионерите, които очакват актуализиране на отпуснатите до 2000 г. пенсии, преизчислени на база на реалния трудов стаж. Този проблем бе заложен с „пенсионната реформа“, както беше наречено онова недомислие от времето на правителството на Иван Костов. Другият въпрос е намаляването на данъчната и данъчно-осигурителната тежест. Така че да не понасяме упреци, че мислим само как да подкрепяме бизнеса, а не каква ставка при облагането на доходите би облекчила и работещите. От чисто политическа гледна точка сигналът, който трябва да дадем, е, че ще застанем зад една по-диференцирана скала за облагане на доходите, с по-широко разтворена ножица между ставките, например 10% – 16% – 24%. Не сме се отказали и от идеята за намаляване на осигурителните вноски с 3%. Но въпросът е откога.
– А ще издържи ли бюджетът на увеличаването на пенсиите и намаляването на ставките?
– В крайна сметка всичко е въпрос на изчисления, анализи и прогнози доколко, при запазване на финансовата стабилност, можем да си позволим да удовлетворим натрупаните с много години завишени очаквания на българското общество.
– Доколко корекциите в политиката ще потушат напрежението на работещите в бюджетната сфера?
– Нарастването на доходите е свързано и с икономическия растеж, и с данъчната политика, но не е от нещата, които се случват бързо. Не може да вадим определени показатели от контекста и да казваме, в Румъния, например, един учител получава два пъти повече. Без да сравняваме други показатели като наем на жилище или цена на стоки от първа необходимост. Сега пред нас е предизвикателството да предприемем такива мерки, че да осигурим практическите резултати от политиката, която провеждаме.
Боряна ЙОТОВА