Светла Костадинова, Институт за пазарна икономика

Радио Пловдив: Предстоящата актуализация на държавния бюджет е повод експерти от института по пазарна икономика да дадат препоръките си затова как бюджетната политика може да способства за икономическия растеж. Добро утро казвам на изпълнителния директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова. Актуализацията на бюджета е една от антикризисните мерки, които обсъждат синдикати, работодатели, управляващи, драстично нарастване на бюджетния дефицит например предвиждат данните в пректозакона, това ли ще бъде основата, около която вие днес ще концентрирате своите анализи?

Светла Костадинова: Точно така, Институтът за пазарна икономика винаги е наблюдавал правителството, включително и затова как се прави бюджета, какво се предвижда в него, затова съвсем нормално е да коментираме това, което се обсъжда като актуализация. Ние разглеждаме идеите, прилагаме своята логика, която винаги е била: балансиран бюджет, по-малко разходи и повече свобода за бизнеса и гражданите, от тази гледна точка давам своите препоръки.

Р. П. – Балансиран бюджет, но точно сега се заговори за толкова голям бюджетен дефицит, достигащ до 4,8 % – ниво, което ние никога досега не сме имали, пропусна ли нещо да направи кабинетът в тази посока?

С. К. – Кабинетът още в началото на годината и може би още при правенето на бюджета за тази година беше наясно, че ще бъде много трудна година. Това, което не успя да направи е да предвиди, че икономиката ще забави своя ръст и не успя да оцени достатъчно ефективно приходите в бюджета т. е. очакваше повече приходи отколкото в момента вижда и на базата на това беше предвидил повече разходи. От друга страна, правителството виждам в последните три месеца, че харчи повече отколкото е предвидило т. е. имаме два ефекта, които трябва да бъдат отразени в бюджета, за да бъде той обективен. Това се случва точно с тази актуализация – т. е. правителството казва: „Сгрешихме, ще имаме по-малко приходи” и вместо да намали разходите то прави точно обратното- казва „Ще трябва и да похарчим малко повече отколкото сме предвидили.” Т. е. имаме два негативни ефекта, които практически ще бъдат вкарани в закона за бюджета с тази актуализация. Това, разбира се, не може да ни радва.

Р. П. – В тази връзка искам да ви попитам според вас не е ли малко късно, точно сега, по това време да се прави актуализация на бюджета, въпреки че това е прецедент – актуализация на бюджета от много години не е имало, спряга се въпросната 96-та година, но всъщност негативите или позитивите са повече от тази акция?

С. К. – От една страна е хубаво да знаем реалната ситуация, за да можем да планираме своята работа, очаквания за това какво ще се случва в страната. Така че от тази гледна точка е по-добре да се направи актуализация, за да знаят както гражданите и бизнеса, така и външните инвеститори каква е реалната ситуация. Ние не искаме да бъдем Гърция, която от години наред лъжеше с данните в бюджета. От друга страна, реалната информация, която виждаме не ни харесва и това няма как да ни радва. Това, което е важно и трябва да знаем е, че това, което се предлага като актуализация едва ли ще помогне на страната да излезе по-бързо от кризата. Това е възможно да доведе до по-лоша перспектива за страната и до едни по-дългосрочни ефекции, които не ни радват, не виждаме реформи в тази актуализация. Актуализацията просто дава по-реални цифри за ситуацията, но не дава решения. Това е нещо, което искаме да видим, бюджетът все пак е визията на правителството и то трябва да покаже реалните реформи, които ще доведат до балансиран бюджет.

Р. П. – Според вас кои разходи могат да се съкратят или да се оптимизират, така че да се балансира бюджета все пак?

С. К. – Има много разходи, които ако се разгледа бюджета детайлно биха могли да бъдат намалени, част от разходите може и въобще да не се правят принципно, не само в тази година, която е много трудна, а принципно държавата не би трябвало да ги прави. Като говорим за оптимизиране на разходи – администрация, разбира се, не само намаление на хора и бройки, а намаление и на дейности. Това, което трябва да направи финансовото министерство е да разгледа всичко, което правят различните структури и да си отговори на въпроса: „Това работа ли е на държавата?”. Тогава ще е много лесно да намери такива резерви, от които да намалява разходи, без от това да пострадат основните функции, които държавата трябва да изпълнява. Така че най-краткият отговор на въпроса е: администрация, цели програми в министерствата, различни субсидии, които се дават на определени отрасли и сектори, които години наред успяват да си извоюват плащане от бюджета, защото има една максима, че ако субсидираш неефективното, получаваш повече от тази неефективност, не стимулираш по никакъв начин определени отрасли или предприятия да работят ефективно ако те знаят, че ще получат финансиране от бюджета всяка година.

Р. П. – Искате ли малко повече конкретика да внесем? Ще ви попитам както точно разбирате под политики, които трябва да се избягват? Ще коментирате и това днес.

С. К. – Политики, които трябва да се избягват?… Ами, пример са различни плащания към т. н. онеправдани групи, които ако се вгледаме виждаме, че всъщност не са толкова онеправдани т. е. говорим за плащания за различни видове социално подпомагане за хора в работоспособна възраст, за които няма пречка да работят. Разбира се, пазарът на труда е по-труден в момента, но е трудно на всеки от нас и всеки трябва да положи собствени усилия, за да се справи, а не да разчита на държавата. Говорим за финансиране на дейности, дори и за структури като Българската академия на науките, висшите училища, които трябва да изпитат реалната конкуренция и да се опитат да се съревновават за студенти, говорим за част от общините, които години наред получават големи трансфери и не правят реалните реформи в местното самоуправление, така че да оптимизират своите разходи и да харчат по-ефективно своите средства. Ще спомена отново съкращения на разходи на всички министерства. Виждаме в предложенията за ревизия, че отново има министерства, които са изключени от 20-те процента минимум съкращения на разходите – министерството на вътрешните работи, министерството на труда, министерството на икономиката също, на транспорта – всички тези министерства са пощадени от 20-те % съкращения, което няма логика в тази трудна ситуация, в която се намираме. Трябва да е ясно на всички, че когато имаме дефицит – страдаме всички! Тъй като доверието в страната и способността на правителството да прави реформи се понижава и това се отразява наистина върху всеки гражданин на тая страна.

Р. П. – Г-жо Костадинов, в този смисъл как ще коментирате една такава теза, че недостатъчната степен на концептуално овладяване, административно на инструментите на държавната власт всъщност въздейства зле върху икономиката и върху обществото? Забелязвате ли такава тенденция?

С. К. – Последните месеци има подобна тенденция, не може да се отрече. Виждаме всеки ден срещи на премиер и различните министри със засегнати групи в обществото и сектори, които се оплакват от кризата и виждаме реакция – на всеки се обещава помощ, на всеки се обещава съдействие, но това не е пътят, който ще доведе до просперитет на всички. Така че вече имаше достатъчно време за настоящите управляващи да се ориентират в ситуацията, да оценят реалната обстановка, за съжаление, тя не е добра не само заради кризата, а и заради лошото наследство и да вземат реални мерки. Виждаме обаче, че реформа в пенсионната система все още се обсъжда и няма конкретни предложения, в здравеопазването чакаме новия министър да предложи конкретни политики и виждаме, че приватизацията все още не е започнала ефективно. Така че има много начини, по които това правителство можеше да действа тъй че да не се налага актуализация на бюджета в посока на увеличаване на очаквания дефицит и за съжаление ние виждаме още такива решителни стъпки.

Р. П. – Чувствително са намалени средствата за общините на база актуализация на бюджета. В тази връзка не мога да не ви задам въпрос, който като че ли малко излиза от контекста на разговора ни, но затова пък силно остава в траверсите на темите, които се обсъждат и ще се обсъждат дни наред, започвайки от вчерашния ден. Знаете, заемът за инфраструктура на 300 пловдивски улици беше спрян с намесата на вицепремиера – финансовия министър, Европейската банка за възстановяване и развитие може да се каже, че отказа на този етап този кредит. Считате ли, че е здравословна една такава намеса за инфраструктурни проекти от страна на вицепремиер към местното управление?

С. К. – Това е следствие на няколко фактора: от една страна, все още общините не са достатъчно самостоятелни, за да водят собствена политика, но тези, които се справят и успеят да убедят инвеститори да са достатъчно свободни да се договорят с тези инвеститори и да развиват общината си. Друг факт, който влияе, или обяснение на тази ситуация е, че все пак всеки трябва да понесе негативите от настоящата ситуация и ако трябва да се затягат коланите това трябва да се прави от всички, без изключение, за да може всеки да понесе по-малка така средноаритметична част, така да кажа, от негативите от настоящата икономическа ситуация. Не е приятно. Едва ли това ще помогне на община Пловдив да оправи своята инфраструктура, но има и някакви други фактори, които оказват влияние върху решенията на финансовия министър, за които ние не сме наясно и това не трябва да се случва. Всичко трябва да е прозрачно, предвидимо и така в кавички справедливо. Всеки, който може да полага усилия и успее нека да бъде оставен да успява.

Р.П. – На тази база изглежда доста нелогично обаче това, което финансовия министър заявява, че ще тегли държавен кредит, за да се справи с кризата. Нали така? Заговори се и затова. Та става малко мерене с различен аршин…

С. К. – Ами, да, това винаги е било ситуация за България и то не само спрямо общините, така е срещу много субекти, които разчитат на съдействие, помощ или директно финансиране от държавата или разчитат на това държавата да ги остави на мира и да положат усилия сами да се справят със ситуацията. Така че такива дискриминационни решения няма как да окажат положителен ефект върху всеки, който си мисли, че може да се справи с управлението на една община и полага усилия всячески това да се случи.

Р. П. – Благодаря за този разговор на изпълнителния директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова. Ще повторя, че днес предстоящата актуализация на държавния бюджет ще бъде повод на експерти от института да дадат препоръките си затова как бюджетната политика на България може да способства за икономическия ни растеж.

 
 
Интервю на Радио Пловдив