Международни пазари

Светлина на хоризонта

Въпреки последиците от кризата естонците не губят надежди

Естония изпитва цялата тежест на финансовата криза. Икономиката запада, безработицата расте. От демонстрации обаче няма и следа. Главната цел на естонското правителство гласи: дисциплина и стриктен еврокурс.

С едва 1,3 млн. жители Естония е най-малката от трите балтийски републики. Както Литва и Латвия, така и естонците имат зад себе си години на шеметен стопански растеж. Световната криза сложи край на този подем. От средата на миналата година естонската икономика бележи истински срив. За 2009 се очаква спад от порядъка на девет процента. Въпреки това финансовият министър Юрген Лийги вижда Естония в по-благоприятна ситуация, отколкото нейните балтийски съседки.
„Вярно, че непрекъснато се говори за единството на балтийските държави. Но това може би е така в емоционален аспект. Тъкмо сега различията изпъкват особено ясно. През последните годинизаделихме известни резерви, поради което се справяме по-добре с кризата.
Естония не падна на колене
Страната продължи да проявява политическа дееспособност. Ако бяхме ползвали международна финансова помощ, щяха да ни налагат условия, какъвто е случаят с Латвия”, посочва естонския министър на финансите.
Всъщност повод за оптимизъм няма. Безработицата в Естония възлиза на 15 процента. Строителният бранш рухна изцяло. Във времената на икономически възход много хора взеха големи заеми, които сега не могат да изплащат. Да се продават отново построени вече къщи почти няма смисъл, тъй като цените са на дъното. Според финансовия министър Лийги естонската икономика е достигнала най-ниската точка, ностраната все пак поддържа нещо като стабилност на ниско ниво. Освен икономическа в Естония е налице и относителна политическа стабилност. През 2008 инфлацията възлизаше на десет процента, докато през второто тримесечие на тази година падна почти до нула. Поради това за естонското правителство няма никаква причина за евентуално временно отдръпване от заплануваното въвеждане на еврото на 1-ви януари 2011.

Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *