Световната банка: България се нуждае от по-висока производителност на труда

Доходите в България могат да стигнат средните за ЕС чак през 2030 г. и то ако производителността на труда расте с 5% годишно. Само по-висок ръст на производителността на труда може да помогне на България да смекчи икономическите ефекти от демографските промени, но тя изостава значително спрямо тази на другите страни в региона. Това са основните изводи от доклада на Световната банка „Производителността в България. Тенденции и опции“.

Кога ще стигнем европейските доходи

Световната банка посочва, че това, с което България по принцип се гордее – макроикономическата стабилност, не е достатъчно, за да стимулира икономическия растеж в дългосрочен план. Нещо повече, ако производителността на труда не се увеличи, макроикономическата стабилност в крайна сметка ще бъде застрашена. Именно ръстът на производителността е най-важният двигател на икономическия ръст, а заедно с повишаването й би трябвало да се увеличат и заплатите и заетостта. Тук въпросът е колко бързо могат българските доходи средно на глава на човек да достигнат средните за ЕС. Изчисленията на Световната банка са, че това може да се случи най-рано към 2030 г., ако производителността на труда у нас се увеличава средно с 5% годишно – това е темп, който съседна Румъния, а и Литва са постигнали между 2000 и 2013 г. При ръст от 4% достигането на средните европейски доходи ще бъде възможно чак през 2040 г. За периода 2000 – 2013 г. обаче ръстът на продуктивността у нас е бил около 3%, а с този темп няма да достигнем в обозримо бъдеще нивото на средните доходи в ЕС. Един от авторите на доклада, Дорте Домланд, цитиран от БТА, посочва още, че ако стандартът на живот в България се подобри чрез по-високи заплати, това ще ограничи и емиграцията и ще върне хора от чужбина в страната. Това обаче задължително преминава през по-висока производителност на работещите.

Демографската криза е основно предизвикателство

Проблемът е, че дори и в по-добрите години за българската икономика – между 2000 и 2008 г., когато имаше повече инвестиции, ръстът на производителността остана значително под средното ниво за региона, а от 2009 г. насам продължава да бъде потиснат. Анализаторите на Световната банка смятат, че приливът на капитали в България отпреди кризата няма да се повтори, а това означава, че ръстът на производителността трябва да се случи по друг начин. На фона на тази картина се прибавя и демографската криза. В доклада се посочва, че България ще изживее в следващите десетилетия най-резкия спад на население в работоспособна възраст от която и да било друга страна. Един от всеки трима българи ще бъде над 65 г. до 2050 г. според прогнозите на ООН и само един от всеки двама българи ще бъде в работоспособна възраст. Експертите обаче посочват, че до каква степен демографските промени ще засегнат ръста на продуктивността зависи от това как българското правителство ще реши да отговори на предизвикателството.

Според Световната банка има три начина да се вдигне продуктивността: първият е чрез инвестиране във физически или човешки капитал, или т. нар. задълбочаване на капитала, което да даде възможност на хората да произвеждат повече, вторият е чрез иновации, така че да се произвеждат стоки с по-висока стойност, и третият е чрез „структурна трансформация“ (преразпределение на работниците, така че по-голяма част от тях да произвеждат стоки с по-висока стойност). В България по-голямата част от ръста на продуктивността се дължи на инвестициите в капитал, но според Световната банка трябва да се обърне внимание и на другите два начина. Причината е, че демографските промени могат да потиснат още повече иновациите (а иновативните фирми в България и сега са с най-нисък дял от икономиката спрямо ЕС) и разпространението на нови технологии, а капиталовите потоци вече не са толкова големи. Един от основните проблеми е и неефективното разпределение на труда. Въпреки високия ръст на износа, който служи като носител на технологична промяна, се оказва, че доходният потенциал на износната кошница не се променя. Препоръките, които експертите отправят, са да се повиши качеството на инфраструктурата и управлението, особено по отношение на съдебната власт, да се инвестира в човешки капитал чрез образование (което да улесни преминаването на работниците от един сектор в друг) и да се премине към интеграция в световната икономическа мрежа. Това обаче преминава през подобряване на връзките между бизнеса и академичната общност, повече средства за научноизследователска и развойна дейност и институционални реформи.