Световната банка намали прогнозите си за растежа на световната икономика през 2022 и 2023 г.

Световната банка вече очаква рязко забавяне на растежа на глобалния БВП през 2022г. до 4,1% (от 4,3% прогноза през миналия юни) от 5,5% през 2021 г. (низходяща ревизия на юнската прогноза за повишение с 5,7%) и по-нататъшно забавяне през 2023 г. до 3,2%, тъй като започва да отслабва натрупаното по време на икономическата Covid криза търсене, а правителствата започват да намаляват масивните си фискални и парични подкрепи, предоставяни в началото на пандемията, информира bnr.bg.

В доклада си „Глобални икономически перспективи в пет графики“ Световната банка посочва, че „глобалният растеж се очаква да се забави рязко, тъй като първоначалното възстановяване на потреблението и инвестициите избледнява и макроикономическата подкрепа започва да се оттегля. Голяма част от глобалното забавяне през прогнозния хоризонт се дължи на водещите икономики, което също така ще окаже влияние върху търсенето в развиващите се пазари и развиващите се икономики“.

Освен това за 2022 и 2023 г. приносът на големите икономики (САЩ, Еврозоната, Китай) към глобалния растеж също ще намалее рязко.

В допълнение, икономическите проблеми, причинени от коронавирусния вариант Омикрон, биха могли да намалят глобалния растеж през тази година с още между 0,2 и 0,7 процентни пункта, посочи Световната банка.

Банката предупреди, че по-дълготрайната инфлация, продължаващите проблеми с веригите на доставки и недостига на работната сила, вероятно също ще намалят растежа в световен мащаб.

„Развиващите се страни са изправени пред сериозни дългосрочни проблеми, свързани с по-ниските нива на ваксинация, глобалните макрополитики и дълговата тежест“, каза пред репортери президентът на Световната банка Дейвид Малпас, цитирайки тревожните промени в данните за бедността, за храненето и здравето и трайните последици от затварянето на училищата.

Нови прогнози на Световната банка спрямо прогнозите от юни 2021 г.

Според СБ растежът на силно развитите икономики ще се забави от 5% през 2021 г. до 3,8% през тази и до едва 2,3% пре 2023 г., като отбеляза, че до 2023 г. техните икономики и инвестиции би трябвало да се завърнат към предпандемичните им нива.

Банката намали и прогнозите си за растеж на БВП на САЩ за 2021г. до 5,6% от юнска оценка за 6,8%, след което да последва рязко забавяне до 3,7% през 2022 г. и до 2,5% през 2023 г.

Китайският БВП пък се очаква да нарасне с 8% през изминалата година, което е с 0,5 процентни пункта под предишната прогноза през миналия юни, след което растежът да се забави до 5,1% през тази и до 5,2% през 2023 г.

Икономическият растеж в еврозоната ще се забави през 2022 г. до 4,2% (при юнска прогноза за 4,4%) от 5,2% през 2021г . и до едва 2,1% през 2023 г. (при прогноза през миналия юни за растеж от 2,4%).

Банката също така отбеляза, че нарастващата инфлация – която засяга особено силно работещите с ниски доходи – е достигнала най-високо ниво от 2008 г. насам в развитите икономики и е най-високата от 2011 г. насам в нововъзникващите и развиващите се икономики.

Повишаването на лихвените проценти крие допълнителни рискове и може допълнително да подкопае прогнозите за растеж, особено ако Съединените щати и други големи икономики започнат да повишават лихвите още тази пролет, месеци по-рано от очакваното, отбеляза Световната банка.

В същото време коронавирусната пандемия е довела и общия глобален дълг до най-високото ниво от половин век насам, като са необходими съгласувани усилия за ускоряване на усилията за преструктуриране на дълга на страните, изправени пред дългови затруднения, и ангажиране на кредиторите от частния сектор.