Световна ли е в действителност световната криза

Нека започнем с един въпрос, който, изглежда, няма отговор: Има ли наистина глобална криза? Отговорът е: Не. Защото става дума за криза на западната икономика, най-вече на американската, и на модела, който Щатите наложиха на световната икономика. В действителност световната икономика и светът като цяло в голямата си част се развиват с бързи темпове, драстично различаващи се от забавянето и краха на Запад. Достатъчно е да погледнем някои данни, основаващи се на два показателя – растеж на БВП и валутен резерв за 2007 г., които се ползват дори в ЦРУ.
Цифрите говорят
Към края на 2007 г. БВП на Китай е нараснал с 11.4% и страната има валутни резерви от 1.534 млрд. USD. В Индия показателите са съответно 9.2% и 275 млрд. USD, в Русия – 8.1% и 470 млрд. USD, в Бразилия, най-голямата страна в Южна Америка – 5.4% и 180.3 млрд. USD, в Нигерия, най-голямата държава в Африка – 6.4% и 51.33 млрд. USD. И накрая в най-големия враг на САЩ – Иран – е имало 5.8% растеж на БВП и 64.46 млрд. USD валутни резерви.
Данните за Щатите в същия момент – ръст на БВП 2.2% и 70.7 млрд. USD резерви, а за най-голямата западноевропейска страна – Германия – съответните цифри са 2.5% и 136.2 млрд. USD. Изводът – валутните резерви на САЩ само преди две години са били сравними единствено с тези на Нигерия и на Иран, а Германия е имала резерви, по-малки от тези на Бразилия.
Запад, Изток
Сега, през 2009 г., поради рецесията растежът в западните икономики може да спадне и до нула, докато новите пазари извън западния свят ще продължат да се развиват с високи показатели, дори да претърпят относително забавяне на развитието. За първи път в съвременната история една „световна криза” всъщност не е световна, и то в условията на глобализация, тоест тясна взаимосвързаност на всички икономики. В миналото световните кризи са възниквали в САЩ и с катастрофална скорост са обхващали абсолютно цялата световна икономика. Това е съсипвало слабите страни от третия свят, зависещи почти изцяло от износа на суровини към бившите си метрополии.
Хоризонтални връзки
И днес страни като Китай и Индия изнасят голяма част от продукцията си в САЩ и изобщо на Запад, но в същото време развиват връзки с други държави и региони – например Китай най-напред „се сприятелява” с Азия, после с Латинска Америка, Африка, Русия и т.н. Така отношенията между държавите извън западната икономика покриват отчасти загубите от спадането на стокооборотите им със САЩ и Запада. Япония, която години наред тъне в упадък, днес показва признаци на растеж след преориентацията на икономиката й към Азия. Китай вече става основен търговски партньор на страната, измествайки САЩ. През 2007 г. БВП на Япония е нараснал с 2.1%, а валутните й резерви са били 954.1 млрд. USD.
Много възможно е поради икономическата криза в САЩ и Европа да се стигне до още по-голяма независимост на развиващите се страни от затъналата в кризата западна икономика и до още по-голямо отдалечаване на Западна Европа от САЩ. Ако 11 септември 2001 г. беляза началото на края на световната хегемония на САЩ, може би датата 15 септември 2008 г. е положила началото на края на световното икономическо надмощие на Запада.
Братска ръка
Основна последица от кризата ще бъде възникването на нови световни икономически центрове. Например Африка развива транспортни и обменни коридори, насочени към Азия и Русия. Икономическите показатели на континента бяха доста ниски допреди няколко години, но установяването на връзки с Китай, който е на първо място по износ към Африка и вече на първо място и по инвестиции там, както и с Индия и Русия, подтикват развитието на целия континент. Същото става и в Латинска Америка.
Икономика
Политическите последици от настоящата криза са очевидни. Западната система, доминирана от САЩ, Израел и Великобритания, се опитва да „блиндира” владенията си и да „плени” поне Близкия изток и Европа, които биха се опитали да понамалят зависимостта си от САЩ. Тази операция може да се осъществи чрез военен и политически контрол – войната в Ирак, евентуално друга в Иран, провокации като в Грузия, целящи влошаване на отношенията между Европа и Русия в условията на нова студена война, противодействие на Латинска Америка, където е застрашено влиянието на САЩ.
Мирно и ползотворно
Разбира се, има и друг вариант – да се приеме, че светът е многополюсен и САЩ са просто „първите сред равни”. Тази версия се поддържа от повечето американски многонационални компании, изнесли голяма част от дейността си в Китай. За тях е изключително вредна военната страна на хегемонията, властвала при Буш и неоконсерваторите.
Тази версия се поддържа от политици като Ал Гор и отчасти Барак Обама, но налагането й е трудно поради влиянието на ционисткото лоби и съюзниците му сред неоконсерваторите. Може би са нужни още черни понеделници и други провали като Ирак и Грузия, за да се реши ръководството на Щатите да промени курса си.

Йоаким Каламарис, www.ikalamaris.com