Световните медии: Първа решителна стъпка на Г-20

Постигнатото вчера споразумение на срещата на върха на Г-20 в Лондон и обещанието за нови ресурси за Международния валутен фонд няма да решат сами по себе си глобалната икономическа криза, но са първата решителна стъпка по пътя към изхода, коментира европейският печат.
„Първите тухли в строежа на новия световен ред“ е заглавието на редакционната статия в британския „Файненшъл таймс“. Според вестника е бил постигнат полезен напредък, но предстои да бъде изминат още път.
Изложеният от британския премиер Гордън Браун план от шест точки за спасяването на света отразява някои истински постижения: щедро увеличeние на средствата за МВФ, ново отпускане на специални права на тираж и подкрепа за търговията, пише вестникът, но отбелязва, че Браун звучал неубедително по други ключови въпроси, най-вече за прочистването на банките от „токсични активи“ и бъдещите финансови стимули.
Изданието приветства решението да се утроят средствата за МВФ, тъй като страните, поискали наскоро помощ от фонда са се увеличили, а в бъдеще може да станат още повече. Съществува потенциален риск от финансова криза в нововъзникващите пазари, която може бързо да обхване цял регион. Затова е важно фондът да има ресурсите да попречи местните проблеми да станат международни, смята „Файненшъл таймс“.

Според вестника една криза в Източна Европа, например, ще бъде нещо ужасно, но освен това ще прехвърли загуби и на други банки в цяла Европа, а светът не се нуждае от втора кредитна криза.

Комюникето от срещата не се ангажира особено с фискалната политика, отбелязва вестникът. Според него би било нереалистично да се очаква нещо повече, тъй като нито една страна не може със своите фискални стимули да изтегли целия свят от блатото, а САЩ не са в позиция да съживят отново сами световното търсене.
Решението е страните с дефицит да увеличат търсенето, а страните с излишък да увеличат потреблението. Най-слабата част от договорения от Г-20 пакет обаче е финансовия елемент, смята „Файненшъл таймс“.
Липсата на подробности за общ подход за прочистване на банките от токсични активи еизключително смущаваща. Даването на вяли обещания само поражда страхове, че думите нямат покритие, предупреждава изданието.
„Файненшъл таймс“ призовава лидерите да насочат вниманието си именно към банките, защото кризата, която започнала в банковата система, няма да бъде решена, докато тази система не бъде коригирана.
„Гардиън“ потвърждава, че в краткосрочен план световната икономика ще се препъва в два общи проблема: глобална рецесия и безпрецедентна банкова криза. Посланието на срещата бе, че страните трябва да се изправят пред тези проблеми всяка поотделно и затова общ план за прочистване на банковата система от токсични активи няма, коментира изданието в редакционен материал.
Вестникът отбелязва, че в крайна сметка срещата не е била „нов Бретън Удс“, нито пък е довела до „ново глобално споразумение“, каквито са били големите очаквания, но все пак е било постигнато много: 1,1 трилиона долара в помощ на страните със среден и нисък приход.
Богатите и новозабогателите страни признаха, че, колкото и тежко да е положението им, фронтовата линия на кризата е в Източна Европа и в онези икономики, които едва са започнали да се отварят за чужди капитали, отбелязва „Гардиън“.
Изданието не пести критики по отношение на липсата на напредък по дългосрочната цел да се реформира капитализма. Европейското настояване за по-голяма финансова регулация едва ли може да се нарече небивал успех. Имаше няколко добри фрази запо-строг международен надзор над финансисти и регулиране на хедж фондовете, но в условията на финансова криза, която показа пълната неадекватност на регулаторната система и гнева на обществеността, можеше да се постигне много повече, смята „Гардиън“.
Господарите на вселената на Уолстрийт и лондонското Сити несъмнено ще прочетат тези решения и ще си отдъхнат, пише британският вестник.
Срещата на Г-20 не приключи с голям план за подем, пише „Дейли Телеграф“. Според изданието обаче оптимистичният тон на лидерите може да допринесе за възстановяване на глобалното доверие.
„Таймс“ посочва, че доверието е фундаменталният липсващ елемент и самият факт, че на срещата на Г-20 се е стигнало до споразумение, може да помогне то да бъде възстановено.
Структуралната слабост и политическите разделения остават, но Г-20 обяви мерки, които ще помогнат да се възстановят щетите, нанесени от финансовата криза, пише изданието в редакционна статия със заглавие „Среща на постижението“.
Според „Таймс“ договорените стъпки са ограничени по размах, но са правилниятподход. Изданието признава, че срещата на Г-20 не е засегнала живота на банкерите и перспективите пред банките, т.е. заобиколила е основния проблем, но това при всички положения щяло да се случи. Банковият сектор ще бъде прочистен от самите банки, смята „Таймс“.
„Постигнато е съгласие“, пише италианският вестник „Република“. Имаше опасения, че срещата на върха няма да успее да постигне съгласие по общ документ, че лидерите ще останат на различни позиции и ще признаят, че не могат да намерят стратегия срещу икономическата криза. Но стана тъкмо обратното, договореност беше постигната, пише всекидневникът.
„Най-накрая имаме някакво споразумение,“ отбелязва друг италиански вестник – „Стампа“.
Френският „Монд“ пише, че всъщност един нов свят се е родил в Лондон пред погледа ни, докато „Либерасион“ по-предпазливо окачествява случилото се като „безспорен напредък“.
Промени се само онова, което е необходимо, за да продължи всичко по старому, смята „Юманите“, вестник на Френската комунистическа партия.
Според икономическото издание „Лез Еко“ в Лондон със сигурност не се е събрало световно правителство, но това е било нещо повече от среща на върха.

Международните икономически срещи на върха заслужават скептичното ни отношение – най-важното решение, което идва от тях, обикновено е призив за следваща среща. Но вчерашната среща на Г-20 в Лондон бе изключение, пише в. „Вашингтон пост“.
Президентът Обама може би леко преувеличи, когато каза, че срещата е повратна точка за свиващата се глобална икономика, но форумът успя да увеличи доверието на финансовите пазари, да инжектира още 1 трилион долара във финансовата система и да осигури необходимите политически гаранции, за да могат световните лидери да предприемат непопулярни мерки у дома, смята американският вестник.
Комюникето от вчерашната среща, с обещанието си за глобално преразглеждане на регулаторния механизъм, бе лесна победа за всички засегнати – френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел могат да обявят победа над „свободния“ англо-американски капитализъм, докато Обама добави политически муниции към арсенала си срещу банките, хедж фондовете и рейтинговите агенции, които ще се опитат да разводнят предложенията му.
Резултатът от срещата обаче прилича повече на реформа, отколкото на революция, смята „Вашингтон пост“. И между другото, в случай че се чудите – да, те наистина се договориха за следваща среща, през септември, този път в Ню Йорк, добавя изданието.
След повече от 11 часа разговори Обама излезе от първата си среща на върха вчера с шепа скромни конкретни ангажименти, пише „Ню Йорк таймс“. Той не постигна много от това, за което се надяваха американските служители, най-вече не успя да да убеди другите страни да се ангажират повече с фискални стимули.
Но, заедно с другите световни лидери на срещата, той постигна по-подробен и по-сериозен проект за глобално възстановяване отколкото при подобно събиране преди 85 години, когато тогавашното поколение не успя да предприеме общи действия срещу Голямата Депресия, коментира вестникът.
Освен това изданието отбелязва, че Обама се проявил и като успешен посредник. Той лично се намесил в спор между френския президент Никола Саркози и китайския лидер Ху Цзинтао за позицията за данъчните убежища в комюникето.
Двамата лидери си разменяли остри нападки в продължение на час, след което Обама разговарял поотделно с всеки от тях и предложената от него формулировка в текста била приета. Е, не е споразумение за мир в Близкия изток, но това бе първата проява на Обама като световен лидер, коментира „Ню Йорк таймс“.
Историческото споразумение, достигнато вчера от Г-20, надмина очакванията на експертите, предвид разногласията между тези страни за правителствените разходи и регулациите. Споразумението предвижда действия срещу данъчните убежища, хедж фондовете и заплатите на главни изпълнителни директори, пише „Ю Ес Ей тудей“.
Изданието предупреждава обаче, че сделката може да се окаже недостатъчна. „Смятам, че пациентът е стабилизиран,“ каза Обама пред 800 журналисти, чакащи да чуят мнението му. „Но все още има рани, които трябва да лекуваме и все още има вероятност да се наложи да прибегнем до спешни действия,“ предупреди президентът.
20-те най-влиятелни икономики приеха декларация за отказ от икономическия модел, основан на саморегулиране и пълна свобода на действията за бизнеса, пише московският вестник „Независимая газета“. Често наричан англосаксонски, този модел отхвърля държавната намеса в икономическия живот, пояснява всекидневникът.
Срещата не успя сериозно да подпомогне световната икономика, за да излезе от кризата – твърде различни са интересите и позициите на отделните държави, както и съответните икономически модели, а това пречи на вземането на единно решение, коментира „Ведомости“.
Експертите не очакват някакви сериозни последици от решенията, взети в Лондон. Противоречията между глобалните и националните подходи ще се задействат срещу решенията на Г-20 веднага, щом лидерите се върнат в своите държави, пише изданието в редакционна статия.
Почти всички участници подкрепиха реформирането на Международния валутен фонд – различията в подходите засегнаха само методите и мащаба на реформите, отбелязва „Росийская газета“.
Европейските предложения за засилване на регулирането също бяха взети предвид, а и руският президент Дмитрий Медведев остана доволен от дискусиите, посочва всекидневникът. За разлика от форума във Вашингтон, приет бе напълно конкретен документ за преодоляване на кризата, цитира той думи на Медведев пред журналисти.
Според помощника на Медведев Аркадий Дворкович, един от руските „шерпи“, комюникето от форума звучи до голяма степен в унисон с предложенията на Русия.
„Время новостей“ отбелязва „предпазливите“ оценки на Медведев за резултатите от лондонската среща. Механизмите, според които се развива глобалната криза, остават неясни и непредсказуеми, обяснява изданието мотивите на руския президент.
„Иска ми се да кажа, че това е прелом – заявил Медведев по повод възможния общ ефект от решенията на Г-20 – но като човек отговорен няма да кажа подобно нещо“.

Източник: БТА
Снимки: ЕПА/БГНЕС,