Свързано с КТБ дружество взе контрола в „Петрол“

Един от най-големите дистрибутори на горива в България – „Петрол“, вече е с нов собственик и това е дружество, свързано с основния му кредитор – Корпоративна търговска банка (КТБ). Това става ясно от излезлия в понеделник бюлетин на Централния депозитар, където са посочени продавачът и купувачът на малко над 47% от капитала на „Петрол“ при сключената на фондовата борса сделка за 103 млн. лв. седмица по-рано. Така едва няколко седмици след като лагерът на Денис Ершов взе надмощие над този на бившия му партньор Митко Събев и овладя контрола в компанията майка „Петрол холдинг“, той се разделя принудително с основния му актив.

Инфографика

Как се разви битката за „Петрол“

Увеличаване

Стратегията на банкера

Смяната в собствеността идва донякъде логично, след като основният кредитор КТБ от 2011 г. следи акционерната война за холдинга – тя се води между Събев (47.5%), от една страна, и Денис Ершов и Александър Мелник (52.5%), от друга. А междувременно банката успя да засили позициите си чрез залози на активи и участие в управлението на ключови дъщерни дружества.

През 2011 г.КТБ и ЦКБрефинансираха почти 100 млн. евро дълг по падежиращи облигации на „Петрол“. Оттогава КТБ продължава да финансира дейността на „Петрол“, тъй като борбата за надмощие на акционерите така и не позволи компанията да си стъпи на крака. Година по-късно лагерът на Ершов и Мелник доведе „белия рицар“ – председателя на Международната шахматна федерация Кирсан Илюмжинов, и обяви, че е продал участието си в холдинга на него. И досега обаче явно тази сделка не вдъхва доверие на кредитора. Сигнал за това е, че след като Ершов и Илюмжинов успяха да вземат надмощие в „Петрол холдинг“ преди няколко седмици, кредиторът светкавично пое под свой контрол най-ценния актив на холдинга – а именно дистрибутора на горива „Петрол“. Той вече управлява дъщерното му дружество и дистрибутор на горива на едро „Нафтекс петрол“, както и „Елит петрол“, където майката „Петрол“ апортира най-добрите си бензиностанции в страната.

Всичко това изглежда като предварително планиран защитен ход от страна на кредитора, чиято експозиция според информация от лагера на Ершов надхвърля 100 млн. долара.Още през пролетта на тази година основният акционер на КТБ предначерта какви са възможните опции за развитието на драмата в „Петрол“ и намекна, че ако акционерите не се разберат, кредиторите може да вземат надмощие. През февруари 2013 г. Василев заяви пред „Капитал“, че „въпреки неадекватните действия на акционерите „Петрол“ стои на крака и си разплаща задълженията към държавата и други благодарение на Корпоративна търговска банка“. По думите му тогава акционерите на холдинга са имали четири възможности – първата е да се помирят и компанията отново да започне да работи нормално; втората е да се пристъпи към преструктурирането й заедно с кредиторите; третата е акционерите да изплатят всички задължения към кредиторите и след това да решат сами какво да правят с холдинга и четвъртият вариант е просто кредиторите да влязат в изпълнения на обезпеченията по вземанията си. Още тогава Василев бе скептичен колко вероятни са първите три опции и каза, че според него клонят повече към нулата, но подчерта, че основен приоритет на кредиторите е да си върнат дадените пари.

Какви ще са дългосрочните планове на купувача за „Петрол“ за момента не е ясно. До редакционното приключване на броя „Капитал“ не успя да се свърже с Цветан Василев. Не получи и отговор на въпросите си за бъдещето на „Петрол“ от ръководството на компанията. Нищо чудно кредиторът да потърси нов стратегически инвеститор за „Петрол“, нещо, за което предишните собственици не смогнаха да се договорят, макар интерес да имаше от различни кандидати, често с руски адреси.

Тактиката на придобиването

Данните от бюлетина на Централния депозитар показват, че частният съдия-изпълнител Мариян Петков е продал притежаваните от „Петрол холдинг“ от 51.5 млн. акции на „Петрол“ на наскоро създаденото „Алфа кепитъл“. Всъщност този дял в бил запориран още през лятото на миналата година по изпълнително дело срещу „Петрол холдинг“ от 2011 г., като запорът е наложен само няколко дни след като в драмата около холдинга се намеси Кирсан Илюмжинов.

Декларация на ръководството на „Петрол“, „Нафтекс петрол“ и „Елит петрол“, разпространена до медиите на 8 декември, пояснява че изпълнителното дело е от 2011 г. заради неизплатени парични задължения. Не става ясно към кого са били тези задължения и по чие нареждане действа съдебният изпълнител, но ако се съди по купувача, не е изключено това да е КТБ.

Купувачът „Алфа кепитъл“ е регистриран през юли тази година. Същия месец КТБ е отпуснала допълнителен заем на „Елит петрол“ от 15 млн. долара, срещу което има втори поред залог върху търговското предприятие. В края на 2011 г. КТБ и ЦКБ отпуснаха 86 млн. долара на „Елит петрол“ отново със залог върху предприятието.

Управителите на „Алфа кепитъл“ не са известни с други бизнес начинания и за тях не се намират данни за участия в компании, което поражда въпрос откъде биха могли да осигурят 103 млн. лв. финансиране за сделката. Отговорът идва по линията на собствениците на дружеството, което е учредено от „Афлик България“ и „Сентръл техно инвест“, като двете са внесли по 750 хил. лв. уставен капитал в набирателната сметка в КТБ.

„Афлик България“ е собственост на регистрираното във Великобритания Afflick Limited. Самото дружество е регистрирано на столичната ул. „Дебър“ 17, където доскоро беше седалището на „Бромак“ – едноличното дружество на Цветан Василев, чрез което той контролира КТБ. Изпълнителен директор на „Афлик“ е Никола Киров, който е и изпълнителен директор на инвестиционния посредник на Василев „Фина-С“. Вторият член на борда еБисер Лазов,който е съдружник с Цветан Василев в „Естейд“ и е в управата на редица свързани компании, включително и в „Мел финанс“ – миноритарния акционер в застрахователя „Виктория“, в който Василев публично е признавал участието си. Допреди година в борда е бил и починалият член на надзорния съвет на КТБ Янчо Ангелов. „Афлик“ е мажоритарен акционер в българските дистрибутори на „Киа“ и „Субару“, в „Б.Л. лизинг“, а има и 45% в „Партнер лизинг“. Освен това има и 50% дял в „Шип инвест“, което контролира Русенската корабостроителница.

„Сентръл техно инвест“ пък е регистрирано на друг традиционен адрес на Василев – ул. „Дамян Груев“ 46. То е собственост на „ТЦ ИМЕ вест“, което е основано от дружеството на банкера „Технологичен център – Институт по микроелектроника“, а понастоящем е собственост поравно на „Вивес“ и „Рема трейд“. Двете компании са собственост на физически лица, но контролират редица финансирани от КТБ дружества.

Всичко това говори, че купувачът е свързан с основния кредитор на „Петрол“ – КТБ, която е била и посредник по продажбата на частния съдебен изпълнител. А това повдига естествени подозрения, че сделката (която се сключи на доста под пазарните 2 лв. на акция) е била предварително договорена. Това може да се окаже в ущърб на други кредитори на „Петрол холдинг“, което ще остане без ключов актив и с недостатъчни приходи от продажбата, за да се покрият вземанията им.

Друга линия на недоволство и насрещни действия може да дойде от лагера на Ершов, Мелник и Илюмжинов. Макар сделките на фондовата борса да са необратими, те все пак направиха първи неуспешен опит да я спрат, като се сдобиха с обезпечителна мярка от Старозагорския окръжен съд. Практиката обаче показва, че да се говори за финал на войната в „Петрол“ винаги е рано и всяка победа е предпоследна.

Какво има „Петрол“
„Петрол“ е един от най-големите дистрибутори на горива с 340 бензиностанции в цялата страна. Най-атркативните от тях около 200 са в активите на дърщерното му дружество „Елит петрол“. Последните години са трудни за дистрибутора. Приходите му падат, а загубите продължават да се трупат. Само през последната година приходите на групата за деветмесечието падат от 1.1 млрд. лв. на 900 млн. лв. Загубата за периода пък е нови 18 млн. лв. спрямо 34 млн. лв. за същия период на миналата година. Натрупаните загуби в капитала са вече 180 млн. лв. и съответно групата е с отрицателен собствен капитал от 85 млн. лв. Лихвените й задължения пък за година се увеличават от 176 млн. лв. на 260 млн. лв. при дългосрочните и от 140 млн. лв. на 153 млн. лв. при текущите. Наличните парични средства пък са едва 10 млн. лв.