Сделката за данъците подготвя фискалната криза в САЩ

„Блумбърг“

Барак Обама бе засипан с поздравления за центристката си позиция по сключеното с републиканците споразумение за данъците. И двете страни са убедени, че са извлекли изгода. Демократите вярват, че мярката ще свали безработицата под 8,5% през 2012 г., което увеличава шансовете на президента за втори мандат. Републиканците постигнаха някои отколешни цели по мерки като данък наследство и са убедени, че ще оберат повечето лаври за вече започналото икономическо възстановяване.
Истината е, че тази сделка е крачка към фискална криза, каквато изживява еврозоната.
Кой ще излезе победител в американската версия, е по-трудно за прогнозиране, но за момента републиканците имат предимство. Не е сигурно обаче дали самите те ще са щастливи от полученото – възможност да прокарат огромно съкращаване на държавните разходи.
Основната заблуда в погледа върху фискалната политика и на двете крила е, че инвеститорите ще купят почти всички американски дългови книжа без капка колебание и без покачване на доходността. Това е привлекателно и затрогващо схващане, подобно на задължителната коледна поява на Джими Стюарт в „Животът е прекрасен“ – редно е да ни накара да се замислим колко много се е променил светът и колко остарели са подобни идеи днес.
САЩ постепенно губят глобалното си икономическо и финансово превъзходство. Предлагаме най-голямото количество правителствени облигации на пазара, но инвеститорите имат богат избор в цял свят и на дълг, и на други активи. Схващането, че нашият облигационен пазар ще бъде поддържан от силно зависими инвеститори, било то Китайската народна банка, или някой друг, е отживелица и противоречи на днешната реалност.

Дългова мечта

Не забравяйте, че имаме голям дефицит по текущата сметка, т. е. ежедневно имаме нужда от постъплението на нов чуждестранен капитал само за да поддържаме начина си на живот. Изобщо не става въпрос за неспособността на чужденците да разберат американската дългова мечта.
Последните месеци бяха тежки за еврозоната и не бива да очакваме, че членките й скоро ще разрешат проблемите си. Твърде вероятно е през пролетта да видим нова вълна от сериозни емисии на суверенни облигации в евро.
Ръководството на обединението обаче ще бъде изяснено, тъй като залогът е твърде висок. Едно по-стабилно германско ядро на региона ще наложи фискалния си авторитет и издръжливост.
Ключът към поносимото равнище на дълга не е това, колко приходи може да набере правителството като съотношение към БВП или някаква друга икономическа характеристика. Разковничето е в това, дали дадената страна притежава политическата воля да вдигне данъците, или да свие разходите, когато е под натиск от финансовите пазари.
Тук се препънаха Гърция и Ирландия през 2010 г. Ще видим как ще се справят Португалия, Испания, Италия и Белгия, а може би дори Франция през 2011 г. След това ще дойде редът на САЩ.
Проблемът не е дали можем да постигнем консенсус за смъкване на данъците – това е лесно. Ще могат ли обаче политиците ни да се разберат за линията на поведение, когато доходността по 10-годишните облигации скача, лихвените плащания растат и се появяват опасения около подновяването на сравнително краткосрочните правителствени книжа?
Възможен отговор е: Федералният резерв няма да допусне това да се случи и ще използва ново количествено улеснение или някоя друга иновация, за да потиска дългосрочните лихви. Сигурно, но процентът по 10-годишните облигации вече скочи през последния месец, а ипотечните лихви (предполагаемата цел на Фед) нараснаха с над половин процентен пункт от последното си дъно.
Някои хора като Джоузеф Гагнън от института „Питърсън“ за международна икономика смятат, че този факт произтича от успеха на настоящия рунд количествено улеснение. Според други той показва, че настроението в глобален мащаб вече се обръща срещу американската фискална политика. При всички положения обаче той подсказва, че САЩ имат ограничена възможност да финансират растящия си дълг при крайно ниски лихви.

Три посоки

Когато фискалният натиск започне да натежава, обичайно се очакват три развития.
Първо, пълен отчет на задбалансовите активи и свързаните с тях задължения. В следващите 10–20 години постепенно ще научаваме истинския размер на задълженията на американското правителство, включително дълговете от подкрепата за всичко – от публичните пенсии до банките, които са твърде големи, за да фалират.
Второ, държавата или някоя институция ще затъне в сериозни проблеми и ще бъде застрашена от просрочване на дълга, навявайки поредния спомен за Lehman Brothers. Въпросът е докъде точно е затънало федералното правителство?
Трето, очакванията се превръщат в самоизпълняващи се пророчества. Лихвените проценти започват да се вдигат, а фискалните стратези осъзнават мащабите на бедата. За разлика от по-слабите европейски страни САЩ не могат да се обърнат към външна фискална институция, за да разсекат спиралата. Дори Китай, който вероятно държи близо $2,6 трлн., не разполага с достатъчно мощни финансови оръжия, за да се притече на помощ. А и да не забравяме, че по-голямата част от тези пари са вложени именно в дълговите книжа на американското Министерство на финансите, които ще се окажат във фокуса на недоверието.
В този критичен момент ще сме изправени пред само два избора: покачване на данъците или понижаване на разходите. При положение че администрацията на Обама не е подготвена за този сценарий и няма план за разумна данъчна реформа, републиканците ще получат шанс да задействат мечтаното голямо съкращение на разходите. Исторически момент за онези, които се надяват да „уморят звяра от глад“.
И тук възниква един проблем. Американското правителство не генерира чак толкова много постъпления от данъци – поне с 10% от БВП по-малко от сравнимите развити икономики. А и не харчи кой знае колко с изключение на бюджетите за отбрана и програмата за социално подпомагане Social Secutiry и схемата Medicare за медицински грижи за възрастните хора. Останалите бюджетни пера могат да бъдат замразени или дори намалени без особен ефект.
Това ще означава, че по-възрастните американци и военните трябва да се готвят за трудни времена. Само защото е налице двупартиен консенсус по идея от рода на данъчните съкращения, това не значи, че тази идея е разумна. Онези, които защитават сегашните данъчни облечения, подготвят почвата за бъдещата фискална криза и нанасят истински удар по националната сигурност на САЩ.