Секретна операция

Редакционен коментар

Някои добри дела могат да се правят само на тъмно. Тази седмица стана ясно, че през октомври миналата година, когато световните финансови пазари бяха обхванати от ужас, Bank of England е отпуснала на HBOS и RBS общо £61,6 млрд. в рамките на тайна операция по осигуряване на спешна ликвидност. Парите, отпуснати срещу допълнителни гаранции в размер на над £100 млрд., са били надлежно върнати този януари.
Това действие е безпрецедентно и по мащаба, и по секретността си. Но е било, по думите на заместник-управителя на банката Пол Тъкър, „класически случай на кредитиране от последна инстанция“. Още през 1873 г. Уолтър Беджът е похвалил подобни решения на валутните власти в условия на извънредна несигурност като подходящ начин за „успокояване на паниката, която може да бъде предизвикана чрез всяка друга политика“.
Всъщност тези мерки не само имат стара история и традиции, но са и идентични с целите на специалната ликвидна схема на Bank of England, основана преди шест месеца, която трябваше да подпомогне банките, сблъскали се с финансови затруднения. Първите мерки са постигнали същия резултат, но са позволили на Bank of England да отпуска финансиране срещу по-широк кръг от допълнителни обезпечения и в по-бързи срокове от установените в строгите и детайлни правила на специализираните заемни услуги.
Важно е такива операции да се извършват без много шум. Фалитът на Northern Rock, започнал сутринта на 14 септември 2007 г., бе предизвикан от новината, публикувана на 13 септември вечерта, че банката ще получава спешна ликвидна подкрепа.
Подобна паника около банки с големината на HBOS и RBS щеше да увеличи страховете, които и без това се бяха засилили неимоверно след фалитите на американските Lehman Brothers и Washington Mutual и спасяването на AIG. Избухването на нова паника щеше да превърне финансовата криза в катастрофа.
Акционерите на двете банки може и да протестират, че не са били уведомени за тези споразумения, но, както заяви в сряда финансовият министър Алистър Дарлинг пред депутатите, на карта е била заложена икономическата стабилност на страната. Не е ясно дали подробностите около тази спешна мярка е трябвало да се прикриват толкова дълго, но те със сигурност е трябвало да останат тайна известно време.
Тазседмичните разкрития обаче правят правителствения ентусиазъм за придобиването на HBOS от страна на Lloyds TSB дори още по-малко защитим: кабинетът е знаел, че акционерите на Lloyds TSB не могат да вземат изцяло информирано решение за това дали да купят HBOS.
Във финансовия свят властите понякога трябва да действат тихомълком, но трябва да полагат и съзнателни усилия да защитят инвеститорите. Ако Министерството на финансите е искало да разсее съмненията около HBOS, то е трябвало да национализира затруднената ипотечна банка, а не да товари акционерите на Lloyds TSB със загубите й.