Сергей Лавров: Русия е заинтересована ЕС да остане неин партньор

Русия е заинтересована ЕС да остане неин партньор, заяви руският външен министър Сергей Лавров. Той говори на пресконференция в Ню Йорк, където се намира за участие в годишната сесия на Общото събрание на ООН. „Ние сме ЕС да разреши своите проблеми, да бъде единен, да има свой глас в геополитическите дела, в световната политика. Заинтересовани сме ЕС да остане наш партньор. Нашият стокооборот непрекъснато расте, има много съвместни перспективни проекти“, отбеляза Лавров.

Коментирайки факта, че Италия председателства в момента ЕС, руският външен министър изтъкна, че „ние имаме много приятели в Европа, Италия е един от тях. Много са страните, с които имаме добри отношения. И да бъдат обвинявани поради това в някакво проруско настроение е несериозно.“ Според него италианският външен министър Федерика Могерини е „опитен човек“. „Тя отлично разбира интересите на своята страна. Тя има достатъчно опит, за да представяла интересите и на ЕС като цяло“, каза още Лавров, цитиран от БГНЕС. „Надявам се, че тяняма да замени интересите на онези хора, които работят в Брюксел, във външнополитическата служба на Еврокомисията. Това е въпрос, който трябва да се решава от членовете на ЕС. Защото ние често говорим с ЕС, но често това е позицията на Еврокомисията или на един от еврокомисарите“, отбеляза руският външен министър. Той също призовава ЕС да не пречи на регулиране на кризата в Украйна, а да изпълнява съществуващите договорености. „Що се отнася до това какво трябва да прави външнополитическата служба на ЕС за регулиране на кризата в Украйна, отговорът е да не пречи и да подкрепя онези позиции, които са постигнати с участието на ЕС, на такива държави като Германия и Франция“, подчерта Лавров, който призова също ЕС да изпълнява постигнатите вече договорености. Извънблоковият статут на Украйна е един от най-важните компоненти за европейската сигурност, заяви още руският външен министър. „Аз вече говорих как се отнасяме към разширяването на НАТО. Това е напълно безсмислено занимание, то е провокационно, подкопаващо ролята на общоевропейските институции и запазващо разделителните линии, придвижвайки ги на изток“, подчерта Лавров. Той добави, че не смята наличието на военно-политически раздел в Споразумението за асоцииране на Украйна с Евросъюза означава влизане на Киев в НАТО. По думите му този раздел „предполага съдействие на ЕС в извършване на реформи в сферата на сигурността, изпращане на съветници, уеднаквяване на украинското законодателство в съответствие с законодателството на ЕС – за експортния контрол, продукцията с двойно назначения. Но всичко това е в контекста на военните връзки между Украйна и ЕС“, изтъкна той. Отлагайки споразумението с ЕС до 2015 година, Украйна се върна там, откъдето започна всичко, но разликата е в (жертвания) живот на хиляди хора, обобщи Сергей Лавров. „Янукович бе свален, защото бе решил да отложи подписването на документа. Президентът Порошенко го подписа, документът бе ратифициран, но изпълнението на същите тези (спорни) клаузи бе отложени с повече от година. Излиза, че се върнаха към положението, което предшестваше преврата в Украйна. Разлика обаче е в едно – в (жертвания) живот на хиляди и хиляди хора, в огромното количество разрушени села и градове“, отбеляза ръководителят на руската дипломация. Той увери, че в Русия никой не кори планове за преселване на кримските татари, които са граждани на Русия и се ползват със съответните права. Лавров каза това в отговор на зададен въпрос за някакво „преследване на кримските татари от руските власти и планове за тяхната депортация“. „Никой не планира никакви депортации. Това никому дори не идва на ум“, отсече Лавров. Той обърна внимание, че „един от първите актове след обединението на Крим с Русия бе установяването в Крим на три държавни езика, включително кримско-татарски език“. Министърът напомни: „Такова нещо никога не е имало, докато Крим е бил в рамките на Украйна. Когато след разпада на СССР Крим се оказа в Украйна и прие своя конституция, провъзгласила автономия, повечето от правомощията и правата, записани в тази конституцията, бяха отхвърлени от властите в Киев“.

Сергей Лавров се спря и на проблема с незаконно завземане на земи, който в миналото никога не се решавал. По думите му кримските татари при завръщането им от други страни за завземали земи, защото не са имали къде да живеят. „Този проблем бе достатъчно взривоопасен. Вторият акт на руската власт след обединението на Крим с Русия бе амнистия за всеки, който е завзел земя. Този дразнител вече не съществува. И смея да ви уверя, че твърдо ще гарантираме правата на всички народи, които населяват Крим, както и Русия като цяло“.