Силна Америка се нуждае от слаб долар

Редакционен коментар

Главният икономически съветник на американския президент Барак Обама Лорънс Съмърс изрази своята подкрепа за „силен долар, основан на силни фундаменти“, като отговор на последните тенденции за отслабване на зелената валута.
Щатският долар е поевтинял с 13,3% на търговско претеглена база от върховите нива, достигнати през март тази година. Този спад на стойността обаче, макар и доста голям, не бива да става причина за излишни тревоги, нито да бъде спиран по някакъв начин.
Непосредствената причина за това понижение не се крие в растящия страх от инфлация – пазарните очаквания за равнището на евентуалната бъдеща инфлация са стабилни и сравнително ниски. Спадът на долара по-скоро е резултат от сигналите за възстановяване на доверието в световната икономика.
Отслабването е част от успокоението, последвало паническото бягство към сигурност, което между август 2007 г. и пролетта на тази година повиши стойността на долара с 12,6%, като накара инвеститорите отчаяно да търсят сигурни активи. Към момента щатският долар се е установил близо до равнището си от началото на кризата.
Всъщност американската икономика би имала голяма полза от сценарий, в който доларът отслабне още. Политиците обикновено възприемат силната валута като символ на национална сила, но един по-слаб долар би помогнал на американските износители, като същевременно ще оскъпи вноса към Съединените щати.
Това е нещото, от което се нуждае Америка. А и светът. В средносрочен план, както по-рано тази година заяви самият Съмърс, „оздравената американска икономика трябва да е по-ориентирана към износа и по-малко към потреблението“. Накратко, САЩ трябва да започнат да живеят според чергата си, а на останалата част от света ще й се наложи да спре да разчита на прахосничеството им.
Именно това е перспективата, която тревожи валутните власти в Азия. Централните банки на Южна Корея, Тайван, Филипините и Тайланд се намесиха на пазарите през последната седмица, за да подкрепят силния долар за сметка на своите валути. Очевидно се опитват да забавят хода на евентуалното ребалансиране.
И стремежите им са разбираеми – една подобна реорганизация на световната икономика би била изключително разрушителна за зависимите от износа икономики, тъй като настоящата им икономическа стратегия е изградена върху методи за засищане глада на икономиките потребители.
Но тази игра е без изгледи за успех. Девалвирането на собствените им валути, които трябва да са по-слаби спрямо потъващия долар, е опасно. Състезанието за спечелването на щедростта на и без това свръхзадлъжнелия потребител създава риск от инфлация на местно равнище и излага публичните финанси на рисковете на валутната спекулация. Съмърс може би се любува на безсъдържателната си мантра за силния долар. Можем само да се надяваме, че не го мисли наистина.