Скриха данъчна брадва в бюджета

Георги Ангелов,

старши икономист в

Институт „Отворено общество“

Проектът за държавен бюджет за 2007 година се определя от правителството като „едно европейско начало“. Когато се разгледа по-подробно обаче, виждаме, че почти няма промяна между разчета за 2007-а и този за 2006 г. С изключение на включването на вноска от българската към европейската хазна и повече средства от европейския бюджет към българския.

Бюджетът, за радост, има няколко важни положителни страни. Той предвижда 10% данък печалба – най-ниския в Европа и по тази причина увеличаващ конкурентността на България. Това ще увеличи значително размера на чуждите инвестиции, а в средносрочен план – и на заплатите и работните места. В същото време бюджетът запазва макроикономическата стабилност, която е в основата на икономическото развитие у нас след кризата от 1996 година. Други положителни развития са увеличаването на дела на втория стълб на пенсионната система, въвеждането на ваучерна система в образованието и пробното стартиране на програмни бюджети във всички министерства. При наличие на политическа воля би могло да се очаква и намаление на осигуровките от средата на 2007 година – нещо, което показа силни положителни ефекти, след като беше извършено през 2006 година.

Положителните страни обаче се дискутират постоянно от представителите на правителството и управляващата коалиция. По тази причина ще обърнем малко повече внимание на отрицателните страни на бюджета. Те са следните:

1. Висока данъчна тежест. Въпреки намалението на корпоративния данък до 10% общата данъчна тежест остава на високи нива над 42% от брутния вътрешен продукт, които са сред най-високите в Централна и Източна Европа. Причината е проста – от 2007 година се увеличават акцизите върху горивата и се въвеждат акцизи върху въглища, кокс, електричество; увеличават се данъчните оценки на недвижимите имоти, което вдига данък сгради и такса смет; премахват се почти всички преференции по ДДС; вероятно ще се увеличи цената на винетките, може би ще се въведат нови екотакси за автомобилите. Ефектът от тези промени изцяло компенсира данъчните намаления, които се предвиждат.

2. Отново бюджетен излишък, който правителството залага и в бюджета за 2007 година. То планира размера му на 0,8% от БВП, но най-вероятно, както винаги през последните години, в края на годината излишъкът ще надхвърли 2% от БВП. При намаляващите нива на държавния дълг, които без проблеми се обслужват, поддържането на големи фискални излишъци не е оправдано. Особено ако алтернативата е да се намали данъчното бреме и по този начин да се стимулира икономиката и ръстът на доходите.

3. Разходите са неефективни – въпреки че българското правителство харчи над 40% от БВП, една огромна сума, всички министерства се оплакват, че не им стигат парите. Това е ясен показател за недостатъчна ефективност на разходваните средства. Можем да го видим и в отделни примери – 490 хиляди са работещите в бюджетната сфера – едно огромно число на фона на намаляващото население и на фона на 2,2 милиона работещи в частния сектор на икономиката.

4. Бавни и липсващи реформи – приватизацията се предвижда да е бавна и да донесе само 200 милиона приходи, при възможности за милиарди левове. Фискалната децентрализация и повече правомощия за общините остава само мечта. Монополът на здравната каса се запазва, а в социалната система промените са твърде малки, за да имат голям положителен ефект.

5. Липса на оценка от отделните политики – бюджетът през следващата година ще похарчи над 20 млрд. лева без никой да има представа каква полза ще донесе това на хората и икономиката. Няма практика да се прави анализ на ползите и разходите и да се финансират само тези програми, при които ползите са значително над разходите. Няма обективен начин, по който да се прецени кой проект е по-важен, нито пък може обективно да се вземе решение дали харченето на пари или намалението на данък е по-добро за развитието на икономиката.

При тази ситуация не е учудващо това, което се случи с Министерството на отбраната – беше взето решение да се увеличат средствата за армията за сметка на по-високи акцизни ставки. Нито беше направен анализ на последиците от увеличението на ставките, нито беше направен анализ на ползата и нуждата от допълнителните военни разходи.

Знае се, че неофициалното изискване в НАТО е разходите за отбрана да са 2% от БВП. При това става въпрос за изискване, което няма задължителна сила, а е просто препоръка към членовете на организацията. Българското министерство на отбраната е обещало на НАТО, че ще харчи 2,6% от БВП годишно. Но това си остава обещание на българското министерство, и това обещание не е изискване на НАТО.

В този смисъл – основният аргумент на военното ведомство – че НАТО иска 2,6% от БВП, не е валиден – просто такова искане няма и не може да има. България има третият най-висок военен бюджет в цяла Европа и не само не трябва да се дават повече пари на армията, но тъкмо напротив – военният бюджет трябва постепенно да се намалява до средноевропейските нива – от около 2% от БВП или по-ниско.