Слабият пазар на труда и високата фирмена задлъжнялост спират растежа

България ще бъде подложена на специално наблюдение от ЕК и заради междуфирмената свръхзадлъжнялост и слабата гъвкавост на пазара на труда, става ясно още от доклада за дисбалансите. Критиките в случая са същите като година по-рано. Проблемната свръхзадлъжнялост:

– Фирмената задлъжнялост остава висока и може да повлияе негативно върху инвестициите, краткосрочния и средносрочния икономически растеж. Тази година ЕК добавя, че дефлационните процеси в България притискат допълнително фирмените бюджети.

– Високите дългове са проблем най-вече за компаниите в строителството, имотния бизнес, туризма и други услуги, което в крайна сметка може да доведе до неплащане на кредити и да удари банковия сектор. Тази година рисковете за банковия сектор поради задълженията на корпоративния сектор се оценяват като по-високи, отколкото през миналата.

– Задлъжнялостта на бизнеса се отразява неблагоприятно и на търсенето на кредити. Кредитирането на фирми остава доста ниско въпреки намаляването на лихвите. Същевременно компаниите предпочитат да спестяват. Тези фактори се отразяват и на трудовата заетост, която намалява през последните години.

– Повечето дългове са концентрирани в нефинансовия частен сектор, най-вече при свързаните предприятия. Този тип междуфирмено финансиране крие сравнително ниски рискове, но може да бъде проблем, ако чуждестранните инвеститори решат, че средата в България е станала рискова. Същевременно от ЕК отчитат спад на чуждите инвестиции в страната през последните години. Позитивното е, че позициите на България за увеличаване на износа се оценяват като добри.

– Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ) коментира за „Капитал Дейли“, че евентуални мерки от страна на държавата по отношение на свръхзадлъжнялостта биха били по-стриктно спазване на сроковете за плащанията към бизнеса и ограничаване на просрочените плащания.

Слаб пазар на труда:

– Пазарът на труда е слаб, с ниска заетост и висока безработица, която е била под 6% през 2008 г., 13% през 2013 г. и 11.7% през 2014 г. Въпреки известно подобрение на пазара на труда през 2014 г. от ЕК посочват, че дългосрочната безработица нараства и рисковете се превръщат в структурни.

– Отново се споменава, че силното увеличаване на минималните социално осигурителни и трудови възнаграждения през последните години без ясни критерии за определянето на прага им води до риск от прекалено оскъпяване на наемането на нискоквалифицирани работници на пазара.

– Ниското качество на образованието и несъответствието между образователните програми и нуждите на бизнеса продължават да фигурират като неадресирани проблеми.

– Калоян Стайков от ИПИ коментира, че от посочените в доклада най-големият проблем за България е именно липсата на гъвкавост на трудовия пазар, където въпросните минимални прагове за заплати и осигуровки пречат на възстановяването му след кризата. Според Георги Ангелов от Институт „Отворено общество“ натискът на ЕК би трябвало да има положително въздействие за започване на отдавна отлагащи се реформи в банковия сектор, пазара на труда, пенсионната система, здравеопазването и др. Той добави, че минималните прагове за трудови възнаграждения и осигуровки трябва да се съобразяват със състоянието на икономиката, за да не продължават да се губят работни места.