Следващата голяма опасност за еврозоната е дефлацията

Коя е най-голямата опасност за еврозоната в момента? Нова банкова криза? Краят на количествените улеснения в САЩ? Издигането на екстремистки антиевро настроени политици в страните от Франция през Италия до Гърция?

Това са възможни заплахи и, разбира се, разполагат с потенциала да нанесат удар върху крехкото възстановяване на икономиката на континента, пише в свой коментар за MarketWatch Матю Лин.

Но на практика реалната заплаха е само една – дефлацията, смята Лин. След 3 години на мъчителна рецесия сега много европейски държави са близо до спад на цените. В Гърция те се понижават в абсолютно изражение. В страни като Испания и Португалия инфлацията се приближава до нулата и остава над това ниво само защото ограничените финансово правителства продължават да повишават ДДС.

Макар че заплахата от дефлация в повечето развити икономики е преувеличена, в еврозоната тя представлява реална опасност. Защо? Защото повишава допълнително нивата на задлъжнялост, а всички държави от периферията на еврозоната вече са притиснати от неустойчиво дългово бреме. Също така тя тласка нагоре реалните лихви, при това в момент, когато икономиките се мъчат да преодолеят рецесията.

Най-лошото от всичко е, че изглежда Европейската централна банка не е в състояние да направи нищо, за да се противопостави на процеса.

От финансовата криза от 2008 г. досега централните банкери се тревожат за дефлацията. Именно заплахата от спад на цените и щетите, които той може да причини на икономиката, дадоха началото на политиките за количествени улеснения по целия свят. Печатай достатъчно пари и цените ще се стабилизират, диктуваше логиката. Е, ако се поражда известен риск от инфлация, нека – за икономики, затънали в дългова криза, съществуват далеч по-страшни варианти.

Изглежда, че моделът проработи. Почти като във филм на Уди Алън повече хора говореха за дефлацията, отколкото я преживяваха на практика.

САЩ успяха да запазят постъпателното ускоряване на инфлацията и сега икономиката им върви към подобрение. Във Великобритания дефлацията е вероятна колкото слънчева баня през октомври. Инфлацията остава упорито висока, въпреки че икономиката премина през най-продължителната си рецесия от 30-те години на XX век. Дори в еврозоната цените продължаваха да се повишават. Досега.

През септември обаче инфлацията в еврозоната падна до най-ниското си ниво от 3 години и половина, достигайки само 1,1%. Само месец по-рано тя бе 1,3% – доста под официалната цел на ЕЦБ от 2%.

Освен това данните прикриват големите разлики в отделните държави. Гърция преживява безспорна дефлация, като през септември цените са се понижили с 1% на годишна база. Останалите страни от периферията се приближават към това ниво. През миналия месец в Ирландия инфлацията падна до нула. В Испания през септември темпото ѝ се забави до 0,48% от 3,49% година по-рано. В Португалия тя бе едва 0,3%, а в Италия падна под 1%.

Реалното състояние е дори по-лошо от средните показатели. В Испания например голямото повишаване на ДДС все още е част от крайния резултат. Ако бъде изключено, инфлацията пада под нулата. При същия подход в Португалия тя би останала съвсем малко над 0%, а ако бъде изключен ефектът и от административно регулираните цени на някои продукти (за които правителството е въвело ограничения за ръст или спад), икономиката може да се причисли към онези с понижаващи се цени.

В една здрава икономика дефлацията не представлява притеснение по принцип и ефектът от нея е много по-слаб, отколкото предполагат мнозина икономисти. По-евтина работна ръка? Какво не Ви харесва в този случай? Докато заплатата се запазва на старото ниво или се понижава по-бавно от цените, положението на отделния индивид се подобрява.

Аргументът, че това ще възпре хората да пазаруват, защото ще решат, че след няколко месеца ще вземат същото нещо по-евтино, понякога е прибързан. Но има доста браншове, в които това е истина – компютрите, мобилните телефони и таблетите постоянно поевтиняват и повечето от нас са свикнали с това. В крайна сметка купуваме неща, от които се нуждаем, дори да знаем, че можем да сключим по-добра сделка следващия месец, тъй като ни трябват сега.

Във Викторианската епоха периодите на дефлация са били обичайни и не са спирали разширяването на икономиката.

Но има 2 положения, в които дефлацията вещае големи беди, и за нещастие те и двете са в сила в еврозоната в момента.

Първото е при високи нива на дълга. Ако приемем, че брутният вътрешен продукт на някоя страна е 100 млрд. долара и дългът ѝ възлиза на 100 млрд. долара. Дефлацията означава, че БВП се понижава до 90 млрд. долара, но никой на практика не подобрява или влошава положението си, докато заплащането не се понижи в по-голяма от тази степен. Дългът обаче остава 100 млрд. долара. Съответно съотношението на дълга към БВП нараства значително, а има по-малко средства за обслужването му. Не е добре.

А как изглеждат нивата на дълга на цитираните по-горе страни? Ужасно, констатира Лин. Общите задължения на Гърция достигат 161% от БВП, класирайки я на трето място в света (Япония и Зимбабве са доста напред, ако се чудите кои я изпреварват). Ирландия, Италия и Португалия са в първата дузина на задлъжнелите страни с дългове между 118% и 126% от БВП. Испания е малко по-добре, но с потискащо съотношение на дълг към БВП от 85%. Докато навлизат в дефлация, това дългово бреме само ще нараства и нараства.

На следващо място – дефлацията тласка нагоре реалните лихви. Ако, да речем, лихвата е 1%, а инфлацията достига 2%, имаме отрицателна реална лихва от 1%. Но при дефлация от 1% годишно реалната лихва достига 2%. И още по-лошо – няма какво да се направи. Дори ако лихвата падне до 0%, ако цените се понижават, реалната лихва ще се повишава през цялото време.

А и всички тези икономики са в дълбока рецесия – БВП на Италия се очаква да се свие с около 2% през тази година. Вкарайте тези положителни реални лихви в икономика, която вече е в беда, и ще я потопите.

Инвеститорите се хвърлиха отново към ценните книжа на страните от еврозоната заради идеята, че най-лошото от кризата вече е отминало. Но ако дефлацията се запази, при положение, че едва се е появила, ценните книжа ще понесат удара заедно с всичко останало.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *