След ноември няма шанс за нови стимули на Обама

Ройтерс

Ако прогнозите за по-добри резултати на републиканците в ноемврийските избори за Конгрес се сбъднат, това ще ограничи възможността на президента Барак Обама за внасяне на промени в икономическата политика и ще съсредоточи вниманието върху неприятните мерки, необходими за справяне с огромния бюджетен дефицит.
Нови постъпки за стимулиране на икономическия растеж вече са почти немислими, а дебатът за това, как да се действа спрямо растящия държавен дълг, ще се разгорещи след очаквания през декември доклад на назначената от Обама комисия от конгресмени и бюджетни специалисти.
Много икономисти призовават да се внимава с драстичните икономии в условията на все още твърде нестабилна икономика. Евентуалната поява на правдоподобен план за преодоляване на федералния дефицит след изборите на 2 ноември може да даде тласък на потребителското доверие и растежа.
Този месец Обама предложи допълнителни икономически инициативи на стойност $180 млрд. в следващите 10 години за насърчаване на растежа и разкриването на нови работни места чрез увеличаване на разходите за инфраструктура и създаване на благоприятни условия за научните изследвания и инвестициите.
Републиканците блокираха редица предложения на Белия дом заради потенциалния им негативен ефект върху рекордния дефицит от $1,47 трлн. Опозицията им може да се засили, ако през ноември отнемат контрола на демократите в Камарата на представителите.
„Ако всеобщото мнение се потвърди и републиканците спечелят повече гласове, президентът няма да предложи ново стимулиране, защото знае, че ще са против него“, казва Изабел Соухил, старши сътрудник в института „Брукингс“ във Вашингтон.

Посланието на опозицията

Опозицията агитира срещу високите държавни разходи и посланието й попадна право в целта. Според социологическо проучване на Ройтерс/Ipsos от тази седмица 60% от запитаните смятат, че редуцирането на бюджетния дефицит ще създаде нови работни места.
Икономистите, които се обявяват в подкрепа на по-сериозните мерки за насърчаване на производството, коментират, че този отпор ще лиши икономиката от жизнено необходимия благотворен ефект от възможните допълнителни фискални мерки във време на скромен растеж и упорито висока безработица от близо 10%.
Според други обаче моментът за ударно държавно стимулиране на икономиката вече е отминал.
„Не мисля, че се нуждаем от кейнсиански тип циклична политика. Икономиката вече не върви надолу, пък и едва ли подобна стратегия ще е от полза“, казва Дъглас Холц-Ийкън, съветник на сенатора републиканец Джон Маккейн в президентската кампания през 2008 г. „Време е да сменим стратегията. Растеж има, макар и слаб, така че трябва да помислим за дългосрочни механизми за подобряване на икономическите перспективи“, добавя той.
Холц-Ийкън прогнозира добър дългосрочен потенциал в дерегулацията на търговията и овладяването на държавните разходи. Нито един от вариантите обаче не е лесно осъществим в политически план. Досега Обама бе предпазлив по отношение на търговията, което според американците е коствало загуба на работни места. В същото време агресивните действия за редуциране на разходите могат да окажат натиск върху социалните програми, които демократите толкова ценят.

Трудни решения

Обама предупреждава, че докладът на фискалната комисия ще наложи вземането на някои „трудни решения“.
В опит да уталожи страховете на американците, че правителството ипотекира бъдещето им с настоящата си политика в разходите, президентът обеща миналата седмица преглед на „всеки цент от бюджета – от парите за отбрана до купоните за храна“.
До края на декември назначената от Обама комисия ще излезе с препоръки за намаляване на разходите и увеличаване на приходите. При тази висока безработица обаче всяка стъпка за орязване на разноските ще се прави в области, където тя ще има възможност да се задържи в дългосрочен план.
„Фискалната комисия може да предостави обосновката зад радикалните реформи за преодоляване на структурния бюджетен дефицит“, казва Майкъл Фероли, главен икономист за САЩ в JP Morgan, Ню Йорк. „В същото време Ромер и други икономисти навреме предупреждават, че сега не е най-подходящият момент за налагане на аскетична фискална политика“, допълва той.
В прощалната си реч като председател на Съвета на икономическите съветници към президентството Кристина Ромер призова лидерите да намерят нужната воля и да използват държавните пари в помощ на безработните американци, наброяващи 14,9 млн. през миналия месец.
Изказването й е в известен противовес със съвета на Питър Орсаг, бивш бюджетен шеф в Белия дом, който в коментар за в. „Ню Йорк таймс“ прикани да бъде удължено с две години действието на въведените от Буш по-ниски данъци.
Белият дом иска да позволи повишение на данъците за по-заможните американци, като запази обаче по-ниските ставки за семействата с доход под $250 хил. годишно, което по изчисления на финансовото министерство ще струва на държавата $2,9 трлн. в рамките на 10 години под формата на загубени приходи.
Удължената валидност на облекченията за най-високите данъци ще струва на бюджета $700 млрд. в следващите 10 години. Според Обама това е сума, която държавата не може да си позволи да загуби.
Патовата политическа ситуация гарантира скромен растеж и мъчително бавно разкриване на работни места.
„Няма лесен начин за бързо разрешаване на сегашните икономически проблеми“, обобщава ситуацията Джеймс Хамилтън, професор по икономика в Калифорнийския университет в Сан Диего.