Сливанията и придобиванията в България са намалели с 80% през 2014 г.

Сделките по сливания и придобивания в България през 2014 г. са намалели с 80% до едва 60. Данните са от доклада на международната консултантска компания EY (Ernst&Young) за M&A пазара в Централна и Източна Европа. Най-открояващата се тенденция за България е, че при близо 70% от сделките продавачът и купувачът са от една и съща държава. По-голямата част от сделките се оказват чисто спекулативни, тоест купувачът придобива дадена компания с единствената цел да извлече печалба при последваща продажба. Сделките по сливания и придобивания намаляват като цяло в ЦИЕ, но с много по-малък темп (16.9%) от този, отчетен в България. Всъщност сривът в България е причината за двуцифрения спад на този тип сделки в региона. Ако изключим нашата страна от статистиката, тогава общото понижение за региона се свива до 2.8%, или общо 1244 сделки през миналата година. Консултантите обаче не са дали разбивки по държави, а само най-големите сделки общо. Според класацията на „Капитал“ най-голямата сделка е за „Хювефарма“ – в нея собствениците, братя Домусчиеви, изкупиха дела от 36.6% на американската Rohatyn за 255 млн. евро. На второ място беше продажбата на „Телерик“.

На първо място по сделки

За втора поредна година Турция, Чехия и Полша оглавяват класацията с най-много реализирани сделки. Ако вземем като критерий изходящите сделки (местни инвеститори продават на чужди фирми), на първо място в региона е Чехия с 33 сделки. Страните, които са привлекли най-голям брой чужди инвеститори, са Словения (57%), Словакия (50%) и Гърция (41%). Традиционно най-много чужди инвеститори идват от САЩ, Германия и Великобритания.

Близо 70% от сделките в региона са били осъществени от стратегически инвеститори, т.е. предприятия със сходна дейност на компанията, която придобиват. Най-висок процент на този тип инвестиции се наблюдава в Гърция, Словения и Турция. Обратно на тази тенденция, в България преобладават финансовите инвеститори. Това са купувачи, които закупуват дадена компания с цел печалба при следваща продажба. 58% от всички придобивания и сливания в България през изминалата година са били именно с такава цел.

Най-активните сектори

Най-много сделки в целия регион са били реализирани в IT сектора – 206, или 16% от всички. България се отчита с втората по големина сделка в сектора през годината – продажбата на „Телерик“ на Progress Software за 263 млн. долара. Изпреварва я само придобиването на румънската компания за видеотехнологии LiveRail Inc. от Facebook, като стойността на сделката беше 500 млн. долара.

Производственият сектор е вторият най-активен през 2014 г. с реализирани 155 сделки. Една от най-големите сделки е отново продажба на българска компания: Livero Establishments продаде „Булгартабак“ за 178 млн. долара. Другите най-големи сделки са придобиването на чешката Evraz Vitkovice Steel a.s. от британската Marinley Holdings за 287 млн. долара и придобиването на турската компания Paşabahçe от ЕБВР за 158 млн. долара.

Третият най-активен сектор е на услугите с 120 сделки през 2014 г. и среден размер на сделките с оповестена стойност от около 12 млн. долара.

Очаквания за България през 2015 г.

Въпреки рязкото намаляване на сделките на M&A пазара в България през изминалата година от EY очакват, че ще има раздвижване през 2015 г. главно поради по-голяма активност от местни компании. Според Ангел Келчев, мениджър от отдел „Консултации по сделки“ в „ЕY България“, „българските фирми все повече ще търсят възможности за растеж посредством стратегически и финансови инвеститори“. Той още смята, че има „активизиране на местни играчи, които все повече започват да оценяват сливанията и придобиванията като важна част от стратегията им за фирмен растеж. Трудно е обаче да прогнозираме колко от тези възможности ще се превърнат в реални сделки. Голяма част от малките и средните семейни предприятия в страната със сериозен потенциал за бъдещо развитие още са резервирани към проактивен инвеститорски интерес и търсят такъв, когато са налице сериозни проблеми. Очакваме обаче това да се промени вследствие на изключително високите налични нива на кеш у регионалните и глобални инвеститори“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *