Сметката ни за „Белене“ започна да расте като гъби след дъжд
Мина почти месец след решението на Международния арбитражен съд в Женева, който отсъди, че българската НЕК трябва да плати на руската „Атомстройекспорт“ за спирането на проекта за АЕЦ „Белене“.
Сумата възлиза на 550 млн. евро, според българската страна, и на 620 млн. евро, според руснаците. В същото време обаче докато правителството продължава да умува какво да прави с готовия реактор, размерът на дълга започна да расте. С по 167 хил. евро на ден, което потвърдиха вече нееднократно както премиерът Бойко Борисов, така и енергийният ни министър Теменужка Петкова. Увеличаването на сумата за плащане със сигурност устройва руснаците, но не и нас.
Според решението на арбитража НЕК трябваше да се издължи на „Атомстройекспорт“ до 14 юли. При положение, че това не се случи, а и българската и руската страна не намериха през това време друго решение, от миналия петък лихвите започнаха да текат. Така за 8 дни дългът на НЕК вече набъбна с точно 1.336 млн. евро. Ако решение по казуса не бъде намерено до 14 август, сумата вече ще се е увеличила с над 5 млн. евро. Днес Теменужка Петкова обяви, че в рамките на следващите 3 месеца може да има някакво развитие по казуса „Белене“. При лихва от 167 хил. евро на ден обаче това решение ще струва на НЕК нови над 16 млн. евро. Или иначе казано това са парите за пенсиите на близо 60 хил. пенсионери за въпросните тези 3 месеца.
Според последните данни на НОИ средната пенсия у нас е в размер на около 340 лв. Което прави почти 174 евро. При трупане на дълг от 5.01 млн. евро за всеки месец забавяне на разплащането с руснаците, ще изчезват пари, колкото за пенсиите на 29 хил. възрастни хора у нас, сочат изчисленията.
Така всяка минута за българите се превръща в злато, защото всеки ден добавя към сметката за „Белене“ нови 167 000 евро, и нови 167 000 евро… И така до безкрай. Или до момента, в който българските политици решат какво ще правим оттук насетне. Ясно, далновидно, отговорно пред обществото и защитаващо националния интерес. Но най-важното – бързо. Бързо, защото датите в календара се сменят неуморно, а сметката расте. И за да не ни струва спирането на „Белене“ още и още по-скъпо, е необходима политическа воля и решителност. Защото утре и други ден, и всеки следващ ден, нови 167 000 евро ще тежат на врата на българския данъкоплатец.
Кристиан КОСТУРКОВ